Така и никой не го видя: докато Афраний и Петрей се върнат да доложат, беше твърде късно да го разубеждават, а и щяха допълнително да го изложат пред войниците. Двамата легати с ужас изгледаха как шестимата глашатаи се насочват към града и се опитваха да се убедят, че маневрата би могла и да успее.
— Излезте, жители на Лаврон! — крещяха глашатаите по посока на града. — Излезте и вижте! Наредете се по стените, за да видите как Гней Помпей Велики ще покаже на този разбойник и изменник, който се смята за римлянин, какво означава да си истински римлянин! Елате да видите как Гней Помпей Велики ще разгроми и избие до крак войската на Квинт Серторий!
„Ще успеем!“ — повтаряше си Помпей. Толкова беше въодушевен, че му се искаше да застане в предната редица. Крилата му се разтеглиха далеч напред, легионите в центъра вървяха подире им, а Серторий така и не се сещаше да се дръпне навреме на запад или на изток. Армията му щеше да попадне в чувала! Серторий и войниците му щяха да умрат, да умрат! О, Серторий щеше да научи, и то по най-мъчителния и отчайващ начин, какво значи да предизвикаш гнева на Гней Помпей Велики!
Шестте хиляди души отбрани пехотинци, които Серторий бе държал скрити от Помпеевите съгледвачи и от наблюдателницата, която Помпей беше използвал до преди малко, удариха оголения тил на противника и започнаха да секат редиците му, преди авангардът и самият Помпей изобщо да разберат. Когато той усети откъде идва най-голямата опасност, беше твърде късно да се предотврати катастрофата. Крилата му се бяха изнесли толкова далеч напред, че не можеше да ги спре, нещо повече — предните им редици вече влизаха в ръкопашна схватка с легионите на Серторий под стените на Лаврон. А стените гъмжаха от народ — та нали Помпей лично ги беше поканил да станат свидетели на пълното му поражение. След като на няколко пъти се опитаха напразно да обърнат хода на крилата, Помпей и легатите му се заловиха да спасяват каквото могат. С огромни усилия успяха да подредят четирите легиона в центъра в каре. Положението се усложни още повече, когато конницата на Серторий се показа зад стените на Лаврон, където се беше крила, и връхлетя върху Помпеевата конница. Нещастията се трупаха едно връз друго.
Но Помпей командваше добри войници, начело на които стояха способни и съвестни центуриони, армията му се състоеше предимно от ветерани. Изтощени, с напукани от жажда устни, наплашени до смърт от самата мисъл, че някой е успял да надхитри любимия им млад пълководец — нещо, което никой не беше смятал за възможно, те все пак намираха сили да се бият. В крайна сметка Помпей и офицерите му успяха да сформират карето и дори в разгара на сражението да сглобят палисадите на малък лагер.
С падането на здрача Серторий се изтегли и остави на противника да довърши лагера си сред купища от трупове. Под подигравките и ругатните не само на Серториевите войници, но и на жителите на Лаврон, Помпей се луташе като пиян, лишен от правото дори да си поплаче: вместо това трябваше да се усмихва за кураж на изплашените си войници, да повдига духа на разпилените кохорти, да мисли къде има вода и да се чуди как може да се измъкне с чест от подобен позор.
При пукването на зората веднага прати хора при Серторий да сключат примирие, та да погребат мъртвите. Врагът се оказа достатъчно великодушен и Помпей успя да премести лагера си от голото поле на място, където имаше питейна вода. Но пък така му остана време да потъне в мрачните си мисли, които го погълнаха напълно; легатите му тичаха вместо него да наглеждат прибирането, преброяването и погребването на мъртъвците в общите ями. Докато те се мъчеха, а малкото здрави войници градяха солидни дървени огради на новия лагер, Помпей не се показваше от палатката си. Едва след залез-слънце, цяло денонощие след катастрофалното поражение, Афраний намери смелост да поиска аудиенция. При това бе достатъчно деликатен да дойде сам.
— Още няколко дни и ще се оправим с мъртъвците — доложи легатът, все едно това не беше чак толкова важно.
Помпей му отвърна със същия, привидно небрежен тон.
— Колко убити имаме, Афраний?
— Десет хиляди души пехота и седемстотин — конница.
— Ранени?
— Пет хиляди души по-тежко ранени, останалите конници са живи и здрави, но пък конете им ги няма. Серторий е предпочел да избие конете вместо хората.
— Което означава, че разполагам с четири легиона пехота, един легион с тежко ранени и осемстотин души, които не мога да използвам като пълноценна конница.
— Така е.
— Положението е много лошо.
Афраний нищо не отговори.
— Той се падаше братовчед на Гай Марий, нали?