И двамата пирати, мислеше си удивен Спартак, имаха вид на преуспели търговци — бледокожи, дебели и с любезни изражения.
— Знаете кой съм аз — посрещна ги някак нападателно той. — Склонни ли сте да сключите сделка с мен напук на римските власти?
Те си размениха лукави усмивчици.
— Ние поначало въртим своите сделки напук на римските власти — отговори Фарнацес.
— Трябва ми транспорт за двайсет хиляди души войска оттук до Пелор.
— Разстоянието е кратко, но зимата ще ни затрудни — рече Фарнацес, който очевидно се ползваше с доверието на Мегадат.
— Местните рибари твърдят, че било напълно възможно.
— Да, така е.
— Тогава ще ми помогнете ли?
— Нека пресметна… Двайсет хиляди души, по двеста и петдесет на кораб — разстоянието е няколко мили, няма да протестирате, ако ги натъпчем по-нагъсто… Това означава осемдесет кораба. — Фарнацес направи кисела физиономия. — Не разполагаме с толкова голяма флотилия, Спартак. Двамата с Мегадат имаме общо двайсет кораба.
— Тогава ще ни пренасяте по пет хиляди наведнъж — смръщи чело Спартак. — Е, значи ще ни пренесете на четири курса, какво толкова? Колко пари искате и кога можем да започнем?
Като два големи гущера пиратите примигнаха едновременно.
— Скъпи приятелю, не избързваш ли? — попита Мегадат. — Това е, защото нямам време. Колко пари искате и кога ще бъдете готови?
Фарнацес отново се зае да пресмята.
— Петдесет таланта на кораб на пътуване. Общо четири хиляди.
Този път Спартак примигна.
— Четири хиляди! Та това са всичките пари, с които разполагам.
— Както ти желаеш — отговориха в един глас адмиралите.
— Ако ми гарантирате, че до пет дни корабите ще бъдат на разположение, ще се съглася — отговори Спартак.
— Ако ни платиш цялата сума предварително, ще имаш корабите до пет дни — каза Фарнацес.
Спартак хитро го изгледа.
— Няма да стане! Половината пари сега, другата половина — след като всичко свърши.
— Така да бъде! — съгласиха се пиратите.
Алузо не беше допусната до разговора. По съображения, в които не беше напълно убеден, Спартак не изпитваше желание да й съобщи до каква уговорка се е стигнало; може би това, което тя бе видяла от бъдещето, бе неговата смърт в морето — единственото обяснение защо няма да стигне Сицилия. Но най-накрая Алузо изкопчи всичко от мъжа си и за негово голямо учудване кимна доволно.
— Добра цена — похвали го. — Ще си върнеш парите за сметка на сицилийци.
— Нали никога нямаше да стигна до Сицилия?
— Това беше вчера, видението се оказа лъжливо. Днес прогледнах много по-добре. Всичко е наред.
И така, две хиляди таланта злато бяха извадени от волските каруци и натоварени на красивата квинкверема със златопурпурно платно, която беше довела Фарнацес и Мегадат в Сцилей. Гребците налегнаха тежките гребла и ветроходът бавно се отдалечи от пристанището.
— Като стоножка — подхвърли Алузо.
Спартак се засмя.
— Права си, като стоножка! Може би затова не я е страх от Сцила!
— Много е голяма, за да я лапне Сцила.
— Сцила навярно представлява няколко заострени скали под водата — предположи Спартак.
— Сцила — отвърна Алузо — е нещо реално.
— До пет дни ще разбера от личен опит.
Пет дни по-късно първата група от пет хиляди войници се строи в пристанището на Сцилей. Всеки войник държеше багажа до себе си, шлема — на главата си, а вътре в душата си таеше ужасен страх. Щеше да плава между Сцила и Харибда! Това, което вдъхваше известна смелост у хората, бяха разговорите с местните рибари, които ги успокоиха Сцила и Харибда съществували, твърдяха рибарите, но те знаели магията, с която да приспят чудовищата, и щели да я използват.
Времето се беше задържало хубаво през всичките пет дни, морето беше спокойно, но пиратите не се появяваха. Спартак извика при себе си Каст и Ганик. Решиха да оставят петте хиляди войници в пристанището за през нощта. Мина шестият ден, седмият, осмият… Пиратите продължаваха да се бавят. Десет дни минаха от уговорката, петнайсет. Петте хиляди войници отдавна бяха пратени обратно в лагера, но Спартак напразно стоеше по цял ден на височината при входа на пристанището, напразно се взираше в далечината на юг. Щяха да дойдат. Трябваше да дойдат!