Снегът валеше непрестанно, но времето беше спокойно. Двамата пълководци и войниците зад тях вече бяха проникнали в непосредствена близост с естествения триъгълник, който Спартак беше отцепил при идването си. Дори бунтовниците да бяха поставили наблюдатели из околността, те очевидно не се стараеха. Никъде не забелязваха жива душа. Разбира се, снегът ги криеше, понеже не само ги обличаше всички в бяло, но заглушаваше гласовете и тропота на копитата.
— По-добре, отколкото си представях — рече със задоволство Крас и даде знак на всички да се прибират в лагера — ако построим палисада с ров между тези два склона, ще затворим всички пътища за изтегляне на Спартак.
— Няма да успеем да ги задържим дълго — възрази Цезар.
— Ще ги задържим, колкото ни е нужно. Искам да гладуват, искам да се вкочанясат от студ, искам да изпаднат в пълно отчаяние. И когато най-после пробият, да се насочат право към Лукания.
— Последното поне ще стане. Ще търсят слабото ни място, а то не е на юг. Предполагам, че с копаенето ще се заемат консулските легиони?
— Консулските легиони ще копаят на общо основание с всички останали. Нашият вал трябва да е готов до най-много осем дни. Това означава, че и най-старите ветерани ще работят заедно с новобранците, пък и физическите упражнения ще ги сгряват в студа.
— Ще се заема със строежа — предложи Цезар, но с тайната надежда, че Крас няма да приеме.
Крас отказа.
— Много бих се радвал, но няма как. Най-висш от всички легати е Луций Квинкций, работата се полага на него.
— Жалко. У него има твърде много служебно мислене.
Дали мислеше служебно или не, Луций Квинкций се захвана със строежа на защитния вал с огромен ентусиазъм. За щастие на Крас и армията бившият народен трибун не стигна дотам, че да отнеме техническите задачи от ръцете на инженерите. Цезар с право предположи, че Квинкций не разбира от строеж на крепостни съоръжения.
Преградният ров беше пет метра широк и пет метра дълбок и заемаше цялата ширина между двата склона. От изровената пръст римляните успяха да издигнат висок вал, укрепен с дървена палисада и наблюдателни кули. От единия до другия край на клисурата имаше десетина километра, но с големи усилия легионите успяха да построят съоръжението в рамките на осем дни. Зад стената бяха издигнати осем отделни укрепени лагера — по един за всеки легион; Крас разчиташе на достатъчно войници да защитават всяка точка от вала.
Спартак научи за идването на Крас в мига, в който римляните се захванаха за работа. Нищо чудно да е знаел и от по-рано, но действията на римляните малко го интересуваха. Изведнъж му беше дошла идеята да се сдобие със салове и беше натоварил войската си със сглобяването им. Саловете щяха да бъдат повлечени през протока с рибарските корабчета на сцилейци. Според римляните, които го наблюдаваха отдалеч, той залагаше на бягството през морето. Явно бунтовникът до такава степен имаше вяра в успеха на начинанието си, че не се тревожеше от отрязването на всякакъв сухопътен изход. Дойде денят, когато масовото бягство по море започна. Всички свободни от строителна повинност римляни се покатериха по склоновете на близката планина Сила да наблюдават какво ще се случи в залива на Сцилей. Това, което се случи, беше пълна катастрофа. Онези салове, които се оказаха достатъчно устойчиви, за да поемат на борда си товар, не можеха да излязат от пристанището, камо ли да плават из развълнуваното море. Малките рибарски корабчета нямаха достатъчно тяга да влачат след себе си толкова тежки съдове.
— Ако не друго, то поне не изгубиха много хора в морето — отбеляза Цезар пред Крас, докато двамата следяха действията на врага.
— А това — отговори Крас — едва ли ще зарадва Спартак. Той май се надяваше, че ще се отърве от гладните гърла.
— Аз пък мисля — не се съгласи Цезар, — че Спартак обича хората си. Всеки самообявил се цар ще обича поданиците си.
— Какво значи „самообявил се“?
— Наследствените царе, които от рождение знаят, че ще управляват, губят връзка с народа и нехаят за него — обясни той, който добре познаваше един наследствен цар. Посочи с пръст бреговете на залива, където кипеше трескава дейност. — Казвам ти, Марк Крас, този човек изпитва чувства и към най-неблагодарните представители на ордата! Ако не беше така, отдавна да ги е зарязал. Чудя се кой ли ще е той изобщо?
— Вече съм започнал разследване по въпроса. За основа ми служи разказът на Гай Касий. — Крас се канеше да слезе от планината. — Хайде, Цезаре, достатъчно се нагледахме! Обичал ги бил! Значи е глупак.