Но дори така облечена, жената не оставяше безразлични мъжете край себе си, които не сваляха очи от нея. И все пак никой не би я нарекъл красива, за римските разбирания тя беше просто твърде чужда, за да я определят.
Крас обаче бе останал крайно неподатлив на впечатленията, които тракийката искаше да внуши с вида си. Той имаше само едно слабо място и това бяха парите. Както и да се издокараше някаква си тракийска жрица, за него тя щеше да си остане човек като всички други.
— Говори, жено — подкани я той.
— Дошла съм да чуя какви условия поставяш да се предадем, Марк Крас. Ние скоро ще останем без храна, децата и жените гладуват, за да има какво да ядат мъжете. Мъжът ми не е човек, който би останал безучастен към мъките на безпомощните. По-скоро би се предал заедно с цялата си армия. Само ми кажи условията и аз ще му ги предам. А утре ще се върна с отговора му.
Крас й отговори на доста по-добър гръцки от нейния:
— Кажи на мъжа си, че няма условия, при които бих приел неговата капитулация. Няма да му позволя да се предаде. Той започна всичко. Нека изпие горчилката до дъно.
Тя го зяпна. Беше очаквала всякаква реакция, но не и тази.
— Не мога да му съобщя подобно нещо! Трябва да му позволите да се предаде!
— Не — отказа Крас, все така обърнат с гръб към нея. Вдигна дясната си ръка и щракна с пръсти. — Изпрати я до укрепленията, Марк Мумий, нека се прибере в лагера си.
Мина известно време, преди Цезар да успее да разговаря с Крас насаме.
— Ти се справи блестящо — похвали той началника си. — Тя беше толкова убедена, че ще успее да ти повлияе.
— Глупачка! От това, което съм чувал за нея, била жрица в племето на бесите… Аз самият бих я нарекъл вещица. Повечето римляни са суеверни, забелязал съм, че това важи и за теб, Цезаре, но аз не съм. Вярвам само на очите си, а това, което видяха очите ми, беше някаква жена, сравнително интелигентна, която се беше натъкмила според представите си за горгоната Медуза. — Крас изведнъж почна да се смее. — Спомням си как навремето се говореше за един случай със Сула. На млади години се бил облякъл като Медуза и така отишъл на някаква забава. На главата си бил поставил цяло гнездо живи змии, които уплашили всички присъстващи. Но ти се досещаш, че не са били змиите, които са изплашили околните — те са побягнали от самия Сула. Ако тази жена беше като него, навярно бих се разтреперил от страх.
— Така е. Но все пак тя се оказа човек с шесто чувство.
— Много хора имат шесто чувство! Познавам разни старици, които също имат шесто чувство. Познавам и адвокати, които едва ли мислят за нещо друго, освен за параграфите в законите, но пак са надарени с шесто чувство. Кое все пак те кара да мислиш, че тя има шесто чувство?
— От самото начало знаеше, че ще я изплашиш много повече, отколкото тя — теб.
В продължение на цял месец времето се беше „стегнало“, както би се изразила майката на Квинт Серторий. През нощта температурите падаха много под точката на замръзване, през деня почти не се усещаше промяна. Небето беше ясно, снегът по земята се превръщаше на ледена кора. Но след мартенските иди настъпи жестока буря, изви се снежна виелица и дебели преспи затрупаха цялата област. Спартак реши отново да опита късмета си.
Там, където римският вал се опираше в планинския склон — от страната на Сцилей, и защитата се поемаше от най-старите Красови легиони, всички сто хиляди оцелели — войници и цивилни — от ордата на Спартак се хвърлиха в общ щурм. Под сипещия се сняг успяха да прехвърлят мостове през рова и да се покатерят на палисадата. За целта бунтовниците използваха всичко — дървени трупи, камъни, човешки трупове, дори купчини от плячката. Подобно на призраци неясните силуети на бегълците се открояваха на фона на заснеженото небе, катереха се един след друг по образуваната рампа и отново се губеха сред снежните преспи. Никой не ги посрещна — Крас беше пратил вест до началника на легиона да стои в лагера си и да не предприема нищо.