Дезорганизирани и без ясна представа накъде да продължат, бунтовниците се пръснаха във всички посоки без всякаква надежда, че предводителите им ще успеят да ги съберат в общ строй. Докато бойците — навикнали на известна дисциплина и способни по-лесно да се придвижват на групи — се изтегляха на север начело със Спартак, Каст и Ганик, огромният брой от жените, децата и старците се изгубиха сред виелицата и вместо подир войската се залутаха из горите на планината Сила. Там, сред камъните, коренищата и храстите, мнозина намериха смъртта си. Онези, които доживяха края на виелицата, попаднаха на близките села, където веднага бяха разпознати и избити.
Не че Марк Лициний Крас се интересуваше от съдбата на невъоръжените бунтовници. Когато снеговалежът отслабна, римляните събориха лагерите си и осемте легиона се построиха на Вия Попилия, подгонвайки бегълците. Крас се придвижваше бавно и предпазливо, като още веднъж доказваше приликата си с воловете. Пък и нямаше смисъл да преследва Спартак: вместо да влиза в открито сражение с него, той разчиташе на студа, глада и най-вече на липсата, на каквато и да е спасителна цел. Бунтовниците рано или късно щяха да се уморят да отстъпват без посока и легионите щяха да ги застигнат. По-добре беше Крас да пази своя обоз по средата на строя, да върви бавно, според скоростта на волските каруци, и да чака Спартак сам да се умори от гонитбата.
Съгледвачите на Крас имаха много работа. Нито за миг не изпуснаха бегълците от поглед. Когато наближи краят на март, Крас научи, че войските на Спартак са достигнали бреговете на река Силар и са се разделили на две. Едната половина от бунтовническата армия беше продължила по Вия Попилия към Кампания. Другата половина, под командването на Каст и Ганик, беше свърнала на изток и по долината на Силар беше поела към планините.
— Чудесно! — рече Крас. — Нека оставим Спартак за известно време и съсредоточим усилия да се отървем от двамата самнити.
Скоро съгледвачите донесоха, че Каст и Ганик не са отишли далеч — били се натъкнали на малкия и богат градец Волцей и за пръв път от два месеца насам имали с какво да се нахранят. Нямало защо Крас да бърза!
Когато четирите легиона, строени пред обоза на Крас, се появиха в далечината, войската на Каст и Ганик бе твърде заета с ядене и крадене, за да ги забележи. Бунтовниците се бяха пръснали из областта, без да построят дори лагер. Бяха издигнали безразборно палатките си по бреговете на малко езеро, което по това време на годината им осигуряваше сладка питейна вода. Зад езерото се издигаше планина. Крас веднага разбра какво трябва да направи и реши да не чака другите четири легиона, които се движеха зад обоза.
— Помптин и Руф, ще вземете дванайсет кохорти и ще се промъкнете от другата страна на планината. Когато се изкачите до билото, нападайте веднага — така ще се озовете в самия център на техния, хммм… да речем, лагер. Щом забележа, че нападате, аз на свой ред ще ги ударя оттук.
Планът щеше да проработи, ако не се появиха случайни обстоятелства, които и най-обиграният съгледвач не би могъл да предвиди. След като се бяха уверили колко големи запаси има във Волцей, Каст и Ганик бяха пратили бърза вест до Спартак да се връща и да се присъедини към тях. Той не беше губил време и тъкмо в мига, когато Крас даде заповед за атака, основното ядро на бунтовниците се появи откъм далечната страна на езерото. Войниците на Каст и Ганик хукнаха по посока на подкрепленията и докато римляните успеят да реагират, Спартак и цялата му армия се изгубиха.
— Нямахме късмет — призна Крас. — Нищо, следващия път ще успеем.
На няколко пъти се разразяваха бури, които забавиха придвижването и на Спартак, и на Марк Крас. И двете армии не се отдалечаваха от бреговете на Солар, но по всичко изглеждаше, че този път Спартак се кани да изостави Вия Попилия, докато Каст и Ганик щяха да опитат вместо него късмета си в Кампания. Крас се държеше далеч зад едните и другите, подобно на паяк, който дебне жертвите си. След като осемте му легиона се бяха събрали на едно място, и той имаше намерение да раздели силите си на две. Беше сигурен, че няма кой да нападне обоза му. Два легиона пехота и цялата налична конница бяха поставени под командването на Луций Квинций и Тремелий Скрофа. Те имаха заповед да следят онази част от армията на Спартак, която щеше да отбие встрани от Попилиевия път, докато самият Крас щеше да продължи гонитбата към Кампания.
Крас продължи напред. Цезар, който служеше при него, можеше само да се удивлява на изключителната упоритост и желязното търпение на началника си. При Ебур, малко на север от бреговете на Силар, Крас най-сетне догони армията на Каст и Ганик и я унищожи. Трийсет хиляди бунтовници загинаха на бойното поле, подмамени в поредния капан; само неколцина щастливци успяха да пробият през римските редици и с бягство да се присъединят към Спартак.