Това беше. Нямаше нужда от речи. Убийството на любимото животно бе достатъчно красноречиво. Спартак нямаше намерение да бяга от полесражението — сам си беше отрязал пътищата за бягство.
Битката беше жестока, кръвопролитна, но без тактически уловки и хитрини. Следвайки примера на Спартак, повечето му войници се сражаваха до последна капка кръв, някои падаха убити. Самият Спартак уби двама центуриони, преди някой да го издебне в суматохата и да пререже сухожилията на единия му крак. Безсилен да се изправи, той падна на колене, но продължи да размахва меча си, докато камарата от телата на жертвите му не стана толкова голяма, че го задуши под тежестта си.
Петнайсет хиляди бунтовници успяха да избягат от бойното поле; от тях шест хиляди се насочиха към Апулия, останалите се изпокриха из планините на Брутий.
— Всичко приключи за някакви си шест месеца, при това при зимни условия — похвали се Крас пред Цезар. — Общо взето, изгубих малко хора, а Спартак е мъртъв. Рим си върна изгубените орли и фасции, а възвърната плячка трудно би могла да се възстанови на законните й собственици, да речем, защото повечето са мъртви.
— Има едно усложнение, Марк Крас — рече Цезар, който трябваше да обходи цялото бойно поле да провери няма ли живи.
— Какво?
— Спартак. Няма го.
— Глупости! — тросна се изненадан Крас. — Нали видях с очите си, че го повалиха!
— И аз така видях, дори запомних точното място, където това стана. Бих могъл да те заведа. Няма го, Марк Крас, не е там.
— Странно! — Пълководецът прехапа устна, замисли се за секунда-две, но накрая вдигна рамене. — В крайна сметка какво толкова? Нали армията му вече я няма, това е важното. При всички случаи не мога да ознаменувам триумф, тъй като официално сме воювали срещу роби. Сенатът ще ме удостои с овация, но това не е същото. Не е същото! — Той въздъхна. — А какво стана с оная, с тракийската вещица?
— И нея не сме я намерили, нищо че заловихме доста хора от обоза, които се бяха изпокрили край пътя. Разпитах ги какво знаят за нея, от тях научих, че името й било Алузо, но те ми се кълняха, че се била качила на някаква огнена колесница, теглена от змейове, които я отнесли в небето.
— Както Медея навремето! А Спартак се оказва същински Язон! — Крас придружи Цезар на бойното поле към купчината трупове, сред които се очакваше да е и този на Спартак. — Аз пък мисля, че двамцата са успели все някак да се измъкнат, ти какво ще кажеш?
— Дори съм сигурен, че така е станало — съгласи се Цезар.
— Е, така или иначе ще трябва да претърсим цялата област за избягали бунтовници. Може и те да изникнат отнякъде.
Цезар нищо не отговори. Според него Спартак и Алузо никога нямаше да се появят. Гладиаторът беше умен човек. Твърде умен, за да тръгне да събира нова армия. Щеше да се изгуби завинаги.
През целия месец май римските войски преследваха остатъците от Спартаковата армия из дебрите на Лукания и Брутий. И двете области бяха идеални за разбойници, затова беше жизненоважно всички бунтовници да бъдат изловени навреме. Цезар изчисляваше бегълците в южна посока на девет-десет хиляди души, но след всички положени усилия легионите на Крас успяха да хванат шест хиляди и шестстотин. Останалите вероятно се бяха изпокрили из горите. Пътят чак до Регий се оказваше опасен и човек не биваше да пътува без въоръжена охрана.
— Бих могъл да продължа преследването — рече Цезар на Крас на юнски календи, — но от ден на ден задачата ще е по-трудна, а и заловените — все по-малко.
— Не — възрази му той. — Искам армията ми да се прибере до следващия пазарен ден в Капуа. Заедно с консулските легиони. Другия месец ще се проведат изборите за магистрати, а аз искам да се върна в Рим достатъчно скоро, за да се кандидатирам за консул.
Това не беше изненада за никого. Цезар дори не сметна за необходимо да го коментира. Вместо това продължи темата с бегълците — бунтовници.
— Ами какво ще стане с ония шест хиляди души, които се измъкнаха към Апулия на североизток.
— Успели са да стигнат границата на Италийска Галия — отговори Крас. — Там са се натъкнали на Помпей Велики и неговата испанска армия. Нали го знаеш Великия! Избил е повечето на място.