— О, да не те е грижа за писмото! — махна с ръка Помпей — Просто го прочети пред ония, пък те нека се смеят. Скоро ще им се доплаче. Не, не те викам за това. Имам за теб нова, много по-важна задача, с която трябва да се залавяш незабавно.
Филип свъси вежди.
— Каква задача? — попита той.
— Ще трябва да привлека Крас на своя страна — обясни Помпей.
— Охо! И как смяташ да успееш?
— Аз нищо не смятам. Ти и останалите хора от лобито ми ще направите всичко вместо мен. Искам чрез вас сенатът да попречи на Крас да раздаде земя на армията си. Но трябва да се заловите за работа още сега, преди да е получил своята овация и преди да се проведат изборите. Ще трябва да поставите Крас в такова положение, че да не може да предлага услугите на войската си на сената… ако сенатът реши да ме смаже със сила. Не знаех как да постъпя, докато не отидох на гости при Крас преди малко. А той се изпусна, че иска да става консул, защото смятал, че като такъв ще успее по-лесно да издейства земя за ветераните си. Нали го знаеш Крас… Той е човек, който няма да се излъже да плаща от собствения си джоб за земята. От друга страна, не може да разпусне войската си, без да осигури бъдещето на войниците. Навярно няма намерение да иска много… В крайна сметка войната продължи половин година. Нека това бъде основата и на вашата позиция — шест месеца военна служба не са достатъчно основание Рим да се разделя с нов дял от държавната си земя, още повече че врагът са били въстанали роби. Ако плячката е била достатъчна, войниците биха се задоволили с нея! Но аз познавам добре Крас. По-голямата част от плячката навярно изобщо не е била описана в официалните отчети. Крас не може да устои на подобно изкушение — той задължително ще задържи лъвския пай за себе си, следователно трябва да компенсира войската за сметка на държавната земя.
— В интерес на истината вече имах случай да чуя, че плячката не била голяма — усмихна се Филип. — Крас убеждаваше всички, че пиратите отмъкнали кажи-речи всичко, което Спартак е притежавал, срещу лъжливото обещание да го пренесат в Сицилия. Но от други източници знам, че нещата не стоят точно така, че сумата била само половината от това, което Спартак е притежавал в брой.
— Това е той, Крас! — ухили се Помпей при мисълта за времето, когато Крас се беше скарал със Сула от алчност. — Казвам ти, той просто не може да се въздържи. Колко легиона командва? Осем? Значи двайсет процента за хазната, двайсет процента за Крас, двайсет процента за легатите и трибуните, десет процента за конницата и центурионите, за пехотата остава трийсет процента. Това означава, че на всеки легионер поотделно му се полагат сто осемдесет и пет сестерции. Няма да успее да се издържа дълго от тях.
— Никога не съм предполагал, че си толкова добър в сметките, Велики!
— Във всеки случай доста по-добър, отколкото в четенето и писането.
— Колко ще спечелят твоите войници от плячката в Испания?
— Горе-долу същото, но те знаят, че всичко е справедливо поделено. Винаги когато разпределям плячката, до нея имат достъп и представители на редовите войници. Така всички се чувстват по-спокойни, не толкова, защото началникът доказва, че е честен, а защото това е само по себе си жест на уважение към легионера. Онези, които още не притежават земя, ще се сдобият с такава. Надявам се, ще я осигури държавата. Но ако държавата откаже, ще ги настаня на своя земя.
— Ти си забележително щедър човек, Велики!
— Не, Филипе, това не е щедрост, а елементарна предвидливост. На мен тези хора ще ми трябват. Ще ми трябват и синовете им. Защо да не бъде щедър днес, когато ще има да ми се отблагодаряват в бъдеще? Но когато остарея и водя своята последна война, бъди сигурен, че няма да позволя разходите да бъдат за моя сметка. — Помпей поклати глава. — Последната война ще донесе на Рим повече пари, отколкото градът е виждал през последните сто години. Не знам още къде ще се води тази война, само знам, че врагът ще бъде богат. В интерес на истината, мисля си дали да не бъде Партия. А когато донеса в Рим богатствата на Партия, очаквам Рим да заплати за земята на войниците ми. Досега кариерата ми костваше огромни разходи. Ти най-добре знаеш колко пари плащам всяка година за теб и за всички останали мои поддръжници в сената!
Филип се сви на стола си.
— Ще получиш всичко, за което си си платил!
— Добре, че го чувам от устата ти, приятелю. Можеш да ми го докажеш още утре — подкани го великодушно Помпей. — Сенатът трябва да откаже на Крас исканата земя за войниците му. Освен това изборите трябва да се отложат. Искам сенатът изрично да гласува указ, с който ми се разрешава да участвам в изборите. Нека законът бъде гласуван и от народното събрание.