— Филип е бил великолепен! — радваше се Помпей. — И какво стана след всичко това?
— Катул отново стана да говори, този път в подкрепа на Филип. Колко прав бил Филип да иска край на зловредната практика, установена от Гай Марий. Как крайно време било да се спре раздаването на държавна земя на войниците. Трябвало да спре, горещеше се Катул. Държавната земя за това се наричала „агер публикус“, за да не се използва за подкупване на войниците от страна на командирите им.
— И с това ли приключи целият спор?
— Не. Цетег също получи право да говори, колкото да подкрепи безрезервно Филип и Катул. След него се изредиха още Курион, Гелий, Клодиан и още дузина други оратори. Най-накрая в сената настъпи такъв хаос, че Орест закри заседанието.
— Прекрасно! — заключи Помпей.
— Ти стоиш зад всяко изказване, нали, Велики?
Големите сини очи на Помпей се разтвориха широко в израз на дълбоко учудване.
— Аз съм бил стоял ли? Какво искаш да кажеш с това, Вароне?
— Много добре знаеш какво искам да кажа. Признавам си, че чак днес го разбрах, но вече всичко ми е ясно. Целта ти е да забиеш клин в отношенията между сената и Крас. Ако успееш, всъщност ще лишиш сената от услугите на армията на Крас. А ако сенатът няма армия, която да му се подчинява, Рим няма да успее да ти даде урока, който заслужаваш, Гней Помпей!
Помпей се засегна от последната реплика и погледна накриво приятеля си.
— Вароне, Вароне! Това, което аз заслужавам, е да стана консул!
— Това, което заслужаваш, е да те разпънат на кръст!
Помпей винаги се дразнеше, когато му противоречаха.
Варон усещаше как между двамата се издига ледена преграда. И както винаги понечи да отстъпи.
— Съжалявам, Велики, изхвърлих се, защото ме е яд. Връщам си думите назад. Но няма как да не виждаш сам с какво ужасно дело си се захванал! За да оцелее републиката, видните нейните представители трябва да престанат да погазват конституцията й. Това, което искаш от сената, нарушава всички принципи на римските политически нрави. Дори Сципион Емилиан не отиде толкова далеч, а той беше наследник на Сципион Африкански и Емилий Павел едновременно!
Но това само влоши положението. Помпей подскочи като ужилен.
— О, я се махай, Вароне! Много добре разбирам какво искаш да ми кажеш! Че щом един римски патриций не е стигнал чак дотам, как смее един простосмъртен пиценец да иска повече от него! Но аз ще бъда консул!
Ако заседанието на сената бе оказало такова въздействие върху Марк Теренций Варон, как ли щеше да бъде възприето казаното там от най-прекия заинтересован — Марк Лициний Крас. Той научи всичко от устата на Цезар, който беше спрял Квинт Арий и другите легати — сенатори на входа на сената, преди да са съобщили каквото и да е на началника си. Най-много държеше да разговаря с Крас Луций Квинкций, та Цезар трябваше дълго да го убеждава.
— Нека аз говоря с него — молеше Цезар. — Вие сте толкова ядосани, че ще ядосате и него. Крас трябва да остане спокоен.
— На нас дори не ни дадоха възможност да възразим! — каза Квинкций и удари с юмрук в разтворената си длан. — Оная курва Орест остави да говорят само онези, които подкрепят Помпей, и закри заседанието, преди някой от нас да е успял да възрази!
— Знам, знам — рече търпеливо Цезар, — бъди спокоен, всички ще се изкажем на следващото заседание. Орест постъпи много мъдро, ако бяхме се изказали сега, при тази обстановка, кой знае какво щеше да стане… Следващия път ще говорим ние. Още нищо не е решено! Затова нека аз говоря с Марк Крас, ако обичате.
И така, с голямо неудоволствие легатите се прибраха по домовете си, докато Цезар бързо се насочи към Марсово поле и лагера на Крас. Вестта за това, което се е говорило на заседанието, се бе разпространила със скоростта на вятъра; докато Цезар си проправяше път сред тълпата на форум Романум, отвсякъде дочуваше реплики как имало възможност да избухне поредната гражданска война. Помпей искал да стане консул, сенатът не се съгласявал, Крас нямало да получи земя за войската си, крайно време било Рим да даде добър урок на тези самонадеяни пълководци, какъв страхотен човек бил Помпей и т.н.