— На мен този план ми харесва! — отсече Помпей.
— Радвам се да го чуя. По-лесно е да обясняваш на хора, които искат да те слушат. Докъде бях стигнал? А, да! Щом сенаторите разберат, че никой от вас няма да разпусне армията си, ще издадат необходимия указ и двамата да участвате в изборите „ин абсенция“, т.е., без да се явявате лично пред избирателите. Естествено, че при сегашните условия никой от вас не може да влезе в рамките на померия. Само жребият ще покаже дали изборите ще се организират от Ауфидий Орест или от Лентул Сура. Аз самият не правя голяма разлика между тях.
— И как ще разреша проблема, че не съм сенатор? — попита Помпей.
— Няма нужда ти да го разрешаваш, да му мисли сенатът. Всичко ще мине гладко, когато сенатът издаде нов указ, с който иска от народното събрание да разреши на един конник да участва в изборите. Предполагам, че, народното събрание с радост ще посрещне подобно предложение — за конническото съсловие това ще е огромна победа!
— И когато спечелим изборите, двамата с Марк Крас ще разпуснем войските си — заключи доволен Помпей.
— О, не — поклати глава Цезар. — Ще задържите легионите под орлите до самата Нова година. Затова няма да бързаш да празнуваш своя триумф, а Крас — своята овация поне до средата на декември. Нека Крас мине пръв. Така ти ще можеш да отбележиш своя триумф в самия последен ден на декември.
— Звучи ми напълно разумно — съгласи се Помпей, но свъси вежди. — Защо Филип не ми обясни нещата по този начин?
— Нямам ни най-малка представа.
— Аз май имам — отсъди мрачно Помпей.
Цезар стана от стола, намести тогата си и сякаш напълно забрави за околния свят. Щом се оправи, се насочи с гъвкавата си, грациозна походка право към изхода. В отвора под платнището се обърна и се усмихна.
— Палатката е толкова крехка конструкция, Гней Помпей. Един добър пълководец прави впечатление, когато чака с месеци заслужения си триумф в бойна обстановка. Но не мисля, че на теб ти е нужна тази показност. Защо не си наемеш луксозна вила на Пинциевия хълм? Можеш да доведеш жена си от Пицен, да се позабавляваш. Ще се погрижа Марк Крас да стори същото. Нека и двамата докажете с поведението си, че смятате да стоите дълго на Марсово поле.
След което Цезар изчезна, а Помпей остана сам с мислите си. Военната почивка свърши. Трябваше да седне заедно с Варон и да поизучи правото. Цезар знаеше и най-малките нюанси, а беше с шест години по-млад от него. Ако сенатът имаше своите вълци, щеше ли Гней Помпей Велики да се примири с ролята на овца? Никога! До Нова година имаше време, Гней Помпей Велики щеше да го използва да изучи законите и да подготви сената за своето величествено пристигане!
— Богове! Ти наистина си хитрец, Цезаре! — призна Крас, когато му разказа за разговора с Помпей. — Не казвам, че с времето нямаше да измисля всичко това сам, но ти навярно си се сетил за всяка подробност оттук до другата палатка. Вила на Пинциевия хълм, как ли пък не! Имам си прекрасна къща на Палатина, изхарчих цяло състояние да я обзаведа, защо да си давам парите и за вила на Пинция? В палатката ми е удобно.
— Непоправим си, Марк Крас! — засмя се Цезар. — Ще наемеш вила на Пинциевия хълм, поне толкова скъпа, колкото тази на Помпей. Ще прибереш при себе си Тертула и децата. Можеш да си го позволиш. Погледни на онова като на печеливша инвестиция. Тя е печеливша инвестиция! В продължение на шест месеца двамата с Помпей трябва да играете ролята на настървени противници.
— А ти какво ще правиш?
— Ще си намеря някой подходящ народен трибун. По възможност пиценец. Не знам защо, но хората от Пицен изпитват голямо увлечение към длъжността на народния трибун, при това ги бива. Няма да ми е трудно. Навярно само в тазгодишната колегия половината са от Пицен.
— И защо трябва да е пиценец?
— Най-малкото, защото ще е склонен да фаворизира Помпей. Пиценците имат силно родствено съзнание. От друга страна, ще е като ламя. В Пицен всички се учат да гълтат огън!
— Само гледай да не останеш с опарени пръсти — посъветва го Крас, макар вече да мислеше кой от клиентите му ще успее да измъкне от агентите най-ниска цена за наем на вила на Пинция. Колко жалко, че не бе помислил да закупи терен там! Идеално място. Всички тия чужди царе и царици, които си търсят резиденция край Рим. Не, нямаше да наема, направо щеше да купува! Наемът беше неоправдан разход: човек никога не си връщаше нищо от него.