През ноември сенатът се предаде. Марк Лициний Крас беше уведомен, че ще му бъде позволено да се яви на изборите за консул „ин абсенция“. Гней Помпей Велики беше уведомен, че сенатът е пратил за ратифициране в народното събрание на указ, с който специално за него се премахвали обичайните ограничения — членство в сената, квесторство и преторство, за да може също да участва в изборите „ин абсенция“. И тъй като трибутните комиции били гласували въпросния указ и го превърнали в закон, сенатът бил радостен да съобщи на Гней Помпей Велики, че и неговото име е включено в кандидатските списъци и така нататък, и така нататък.
Когато един кандидат участва в изборите „ин абсенция“ защитата на неговата кауза е трудна задача. Без право да прекрачва померия, той не можеше да се среща с гласоподавателите, да ги убеждава, да ги примамва с обещания, нямаше как да се показва по време на заседания на плебейското събрание, където народният трибун да го възхвалява… и да ругае всички негови съперници. Тъй като участието в изборите „ин абсенция“ поначало трябваше да се разреши от сената, до него се прибягваше в крайни и изключителни случаи. Но никога досега в римската история не се бяха явявали двама кандидати „ин абсенция“. В случая обаче и дума не можеше да става за неудобства или ограничения за отсъстващите кандидати. Колкото повече се протакаха дебатите в сената, толкова по-разгорещени ставаха те; в резултат от всичко това, щом сенатът се примири с исканията на двамата пълководци, всички останали кандидати за консулския пост си направиха отвод като протест срещу грубото погазване на закона от страна на Помпей. И при условие, че други кандидати изобщо не се явиха, Помпей и Крас можеха спокойно да се нарекат диктатори.
Много и най-различни заплахи бяха отправени по адрес на Крас или на Помпей; враговете им най-често им се заканваха, че щом изтече империумът им, веднага ще ги извикат на съд за държавна измяна. Затова когато народният трибун Марк Лолий Паликан (родом от Пицен) свика извънредно заседание на плебейското събрание на фламиниевия цирк, насред Марсово поле, всички сенатори, които бяха обърнали гръб на Помпей и Крас, изведнъж замръзнаха от ужас. За да избягат от всякаква съдебна отговорност, двамата стигаха дотам, че да върнат обратно пълните правомощия на народните трибуни. За награда щяха да се сдобият с десетина слепи привърженици, които щяха да им се отблагодарят със специален закон, оправдаващ всяко тяхно действие!
Мнозина в Рим очакваха възстановяването на отнетите трибунски права, тъй като трибунската институция беше толкова стара, че се смяташе за свещена. В продължение на векове народният трибун беше представлявал една от фигурите в държавното управление, а постът се приемаше за стъпало по стълбицата на публичната йерархия. Имаше и такива, които се забавляваха с политиканстване и искаха да се върнат някогашните епични битки по римския форум. Друго си беше разгорещени демагози да въртят пестници по посока на Курия Хостилия, а в това време платени биячи да ги трепят насред площада. Като следствие от толкова много очаквания заседанието, свикано от Лолий Паликан, беше широко разгласено като жизненоважно за бъдещето на града и мнозина дойдоха, за да обсъдят проблема с връщането на старите правомощия. Но когато се разбра, че не други, а двамата кандидат — консули щели да говорят, при това в полза на реформата, римските граждани проявиха интерес, какъвто плебейското събрание не познаваше от времето на Сула.
Фламиниевият цирк се използваше за по-скромни тържества, отколкото Големия цирк под Палатина, затова побираше петдесет хиляди души. В деня на Паликановото заседание всички трибуни бяха препълнени с хора. При условие, че само онези, които се намират до трийсет-четирийсет метра от трибуната, имаха шанс да чуят нещо, повечето хора, които се разхождаха по бреговете на Тибъра, бяха водени единствено от патриотичната идея да разказват на внуците си как и те са били на онова паметно събрание, когато двама бъдещи консули, при това велики пълководци, са обещавали на народа възстановяването на правата на народните трибуни. Защото те щяха да го направят! Щяха!
Паликан откри заседанието с вдъхновена реч, която имаше за цел не друго, а гарантиране по-високи изборни резултати за Помпей и Крас; онези, които се намираха по предните редици и можеха да го чуят, бяха все членове на горните класи, техният глас щеше да е от значение на изборите. Деветимата колеги на Паликан присъстваха, за да говорят на свой ред в полза на Помпей и Крас. Най-накрая, сред бурни аплодисменти, се появи самият Крас, чиято реч също бе съпровождана от аплодисменти. Накрая се появи и Помпей Велики! Облечен в лъщяща златна броня, сияещ от неземна красота на слънчевите лъчи. Не му трябваше да доказва ораторски способности; да беше казал две-три думи, тълпата пак щеше да го приветства. Хората бяха дошли да видят Помпей Велики и се разотидоха доволни по домовете.