— Ами — вдигна се от стола си Цезар — време е да си вървя. Откакто съм в Рим, почти не съм отделил време на жените в семейството, а те изгарят от нетърпение да разберат как са протекли изборите.
Но само един поглед към събранието вкъщи бе достатъчен Цезар да съжалява, че толкова е бързал да се прибере. В приемната се бяха събрали шест жени: майка му, жена му, сестра му Ю-Ю, леля му Юлия, жената на Помпей и някаква друга жена, която се оказа братовчедката Юлия, омъжена за Марк Антоний-изтребителя на пиратите; заради това всички я наричаха Юлия Антония. Юлия Антония беше привлякла вниманието на всички върху себе си, тъй като ревеше с пълен глас.
Преди Цезар да е пристъпил, някой изведнъж го блъсна. Той се обърна и видя насреща си някакво едро, хилещо се дете, което физически напомняше на Антониевците. Цезар го сграбчи за носа и го придърпа към себе си. Момчето започна да надава крясъци не по-слаби от тези на майка му, но при все това отказваше да се признае за победено. Опита се да срита Цезар, сви ръце в юмруци и посегна да удари братовчед си. В същия миг две други момчета, по-малки от брат си, се увесиха за раменете и гърдите на Цезар и започнах да го налагат — без успех, заради дебелата тога, която носеше.
Само след секунда, без да е ясно как точно стана това, трите деца бяха извадени от строя. Двете малки братчета Цезар елиминира, като им удари главите една в друга. Най-големият получи плесница, от която му потекоха сълзи. С няколко силни ритника в задника Цезар го изпрати при малчуганите в ъгъла.
Ревящата майка веднага млъкна и се хвърли да спасява безценните си чеда от домакина.
— Я сядай, жено! — изкрещя й насреща той.
Тя се примъкна обратно към стола и безпомощно се отпусна. Сълзите й отново рукнаха.
Цезар погледна синовете й, които се опитваха да се свестят, но най-вече плачеха в хор с майка си.
— Ако някой от вас само мръдне, ще съжалява, че се е родил на този свят. Това е моят дом и докато сте мои гости, ще се държите като благовъзпитани римляни, не като маймуните в Африка. Ясно ли е?
И като прибра с една ръка диплите на изцапаната си тога, Цезар подмина жените и се прибра в стаята си.
— Ще трябва да се оправя — обясни той с наглед спокоен глас, но жена му и майка му веднага доловиха заплашителните нотки — и когато се върна, искам в дома ми да са се възцарили тишина и спокойствие. Ако няма друг начин тази жена да млъкне, затворете я в килера. Синовете й да отидат при Бургунд. Нека е спокоен, че ако удуши някое дете, ще има моето одобрение.
Цезар не се бави дълго, но когато се появи отново на вратата, момчетата бяха изчезнали, а шестте жени седяха като на тръни. Шест чифта очи покорно го проследиха, докато той заемаше място между жена си и майка си.
— Е, майко, какво се е случило? — попита Цезар.
— Марк Антоний е мъртъв — съобщи му Аврелия. — Самоубил се е в Крит. Знаеш, че пиратите на два пъти му нанесоха поражения в морето, накрая го победиха и на сушата, като плениха всичките му кораби и войници. Но което може би не знаеш, е, че пиратските главатари Панари и Ластен буквално са го насилили да подпише договор с кипърския народ от името на Рим. Договорът току-що е пристигнал в Рим, придружен от пепелта на бедния Марк Антоний. Макар сенатът още да не се е събрал да обсъди събитието, целият град вече говори, че Марк Антоний е опозорил завинаги фамилията. Някой дори вече го е кръстил Марк Антоний Кретик, само че не от Крит, а от креда, понеже се е държал като човек от тебешир.
Цезар въздъхна, но по-скоро от досада, отколкото от мъка.
— Не беше той човекът за тази работа — заключи, но не се впусна в подробности, за да не наранява чувствата на възглупавичката му вдовица. — Разбрах го още по времето, когато бях трибун в Гитеон. Да си призная, не можех да предположа, че всичко ще завърши толкова трагично, но пък имаше достатъчно сигнали… — Цезар погледна братовчедка си Юлия Антоний. — Съжалявам, за теб, госпожо, но не виждам с какво бих могъл да ти помогна.
— Юлия Антония дойде да попита дали не би могъл да организираш погребалната церемония в памет на Марк Антоний — каза Аврелия.
— Но тя си има брат, нали? Какво му има на Луций Цезар, че не може той да го направи? — Цезар беше възмутен.
— Луций Цезар е на изток, в щаба на Марк Кота, а братовчед ти Секст Цезар твърдо отказва да се занимава — обясни леля му Юлия. — В отсъствието на Гай Антоний Хибрида ти си най-близкият роднина на Юлия Антония в Рим.
— Щом е така, ще се погрижа за погребението. И все пак мисля, че ще е разумно да не вдигаме много шум.