Юлия Антония стана да си върви. Изглежда не изпитваше неприязън към Цезар за начина, по който се беше отнесъл със синовете й… Нито за пренебрежителното отношение към покойния й съпруг. Очевидно изпитваше известно удоволствие да й се крещи и да й се заповядва, разсъждаваше Цезар, докато я изпращаше. Явно, не можеше да се оплаче от Марк Антоний. Жалко, че не се беше отнасял по подобен начин с тримата си сина. Момчетата бяха изведени от стаята на Бургунд, където бяха преживели доста тягостни моменти в компанията на синовете на Кардикса. Също като майка си и те не изглеждаха сърдити. Само дето гледаха да не доближават много-много Цезар.
— Няма от какво да се страхувате, стига да не нарушавате общоприетите норми на благоприличие — подхвърли Цезар. — Ако ви хвана пак, тогава да му мислите!
— Ти си много висок, но не ми изглеждаш чак толкова силен — отвърна му най-голямото момче, което беше и най-хубавото, нищо че очите му бяха доста събрани за вкуса на Цезар. Погледът му обаче излъчваше увереност, а също така висок интелект.
— Някой ден ще се сблъскаш с някой дребен човечец, който с един удар ще те просне на земята — обеща му Цезар. — Сега си вървете у дома и се грижете за майка си. И по-добре си напишете домашното, отколкото да обикаляте като бездомници из Субура, за да крадете от хора, които не са ви сторили нищо. Домашните са по-полезни от пакостите.
Марк Антоний учудено примигна.
— Откъде знаеш всичко това?
— Аз знам всичко — отговори Цезар и затръшна вратата подире им. Върна се при жените и седна на мястото си. — Германското нашествие — рече той с усмивка. — Що за варварско племе са тия момчетии! Няма ли кой да ги наглежда?
— Няма — отговори Аврелия и въздъхна с нескрито удовлетворение. — Хареса ми как ги подреди! Откакто са влезли в къщата, ръката ме сърбеше да им обърша някой шамар.
Цезар беше спрял погледа си на Муция Терция, която му се струваше изключително привлекателна жена; очевидно съвместният живот с Помпей й се беше отразил благотворно. Той я включи в списъка на бъдещите си завоевания — Помпей отдавна си го беше изпросил! Но имаше време. Нека отвратителното Касапче се изкачи още по-нависоко. Цезар дори не се съмняваше, че ще успее да приласкае Муция в прегръдките си: вече на няколко пъти я беше уловил, че го наблюдава. Не, още беше рано. Трябваше й още време да отлежи в бъчвите на Помпей, преди да стане вино за пиене. За момента беше доволен от аферата си с Метела Капрария, жената на Гай Верес. Пък и да оре нейната бразда беше крайно приятно задължение! Сладката му женичка го наблюдаваше толкова настоятелно, че Цезар трябваше да отмести поглед от Муция. Той намигна на Цинила, която едва се сдържа да не се изкикоти. Цинила беше наследила още едно качество от баща си — от смущение се изчервяваше. Прекрасна жена. Никога не проявяваше ревност, нищо че слуховете за похожденията на мъжа й стигаха до ушите й… И нищо че тя самата вероятно им вярваше. След толкова години, прекарани в дома на Цезар, го познаваше добре. Но Аврелия твърде добре я беше възпитала и тя дори не смееше да загатне за неговите похождения. Естествено, че самият Цезар също не говореше за това. То не се отнасяше до Цинила. С майка си не беше толкова дискретен — та нали тя самата му подхвърли идеята да прелъсти жените на всички свои съперници. Дори от време на време Цезар стигаше дотам, че ако някоя дама се окажеше по-недостъпна, молеше Аврелия за съвет. Жените си оставаха тайна, която той се страхуваше, че никога не ще разгадае. Аврелия винаги имаше на какво да го научи. След като беше навлязла във водите на римското висше общество и гостуваше в богаташките домове на Палатина и в Карина, тя внимателно запомняше всяка клюка и му предаваше чутото. Това, което Цезар най-много харесваше в цялата тази история, бе, че винаги докарваше любовниците си до лудост, преди да ги изостави. Така просто лишаваше мъжете им от всякаква възможност да се радват по-нататък на съпружеските ласки.
— Предполагам, че сте се събрали да утешавате Юлия Антония — подхвърли Цезар, като се чудеше дали майка му ще стигне дотам да му предложи подсладено вино и бисквитки.
— Пристигна у дома ми с трите ужасни момчета — обясни леля му. — Знаех си, че няма да успея сама да се справя с бедствието. Затова ги доведох тук.
— А ти сигурно си била на гости у леля Юлия? — обърна се Цезар към Муция Терция и я заслепи с чаровната си усмивка.
Тя едва си пое дъх, но се овладя и тактично се покашля.
— Аз често посещавам Юлия, Гай Юлий. Квириналът е доста близко до Пинция.
— Да, разбира се.
Цезар се усмихна по същия омагьосващ начин на леля си. Тя също не можеше да се съпротивлява на чара му, но, разбира се, го възприемаше съвсем другояче.