— Подозирам, че за в бъдеще ще се срещам с Юлия Антония доста по-често, отколкото бих желала — въздъхна Юлия. — Ще ми се да можех да се оправям като теб със синовете й!
— Няма да те тревожи дълго с визитите си. А пък аз ще намеря начин да се справя с момчетата, за това не се тревожи. Юлия Антония ще си намери мъж в най-скоро време.
— Никой няма да я поиска! — възмути се Аврелия.
— Навсякъде ще се намерят хора, склонни да се поддадат на чара на една безпомощна жена — възрази той. — За жалост тя прави погрешни избори. Затова, който и да е новият мъж, той няма да е по-добър съпруг от Марк Антоний Тебеширения.
— Тук, сине, си абсолютно прав.
Цезар насочи вниманието си към сестра си Ю-Ю, която не беше казала нито дума; открай време тя беше най-мълчаливият член на семейството, нищо че беше с добро сърце.
— Навремето дълго натяквах на Лия, че не знае да подбира, но на теб дори не ти оставих шанс сама да се проявиш, нали?
Тя му се усмихна по същия начин, както той на нея.
— Аз съм предоволна от съпруга, който ми намери, Цезаре. И все пак съм склонна да призная, че младежите, които навремето харесвах, на по-стари години излязоха доста неприятни.
— Тогава най-добре двамата с Аций да оставите на мен да намеря подходящ годеник за дъщеря ви, когато му дойде времето. Ация ще бъде едно много красиво момиче. И твърде интелигентно, което означава, че няма да се харесва на всеки.
— Не е ли жалко? — попита Ю-Ю.
— Че е интелигентна или че мъжете няма да я харесват?
— Второто.
— Аз самият харесвам интелигентните жени — успокои я брат й, — но мъже като мен се срещат рядко. Не се тревожи, ще намерим на Ация момче, което да оценява всичките й качества.
Леля му Юлия се надигна от стола.
— Скоро ще се стъмни, Цезаре… Знам, че така обичаш да ти викат, дори майка ти така ти казва. Но на мен все още ми е трудно! Та трябва да вървя.
— Ще помоля момчетата на Луций Декумий да ти намерят носилка и да те изпратят до вас — предложи той.
— Имам си носилка — отговори Юлия. — На Муция не й позволяват да се движи пеша, затова двете заедно пътувахме при пълни удобства от Квиринала до Субура… Или по-точно щяхме да пътуваме, ако не беше с нас и Юлия Антония, която щеше да ни удави в сълзите си. Пък си имаме добра охрана.
— И аз дойдох с носилка — похвали е Ю-Ю.
— Това е то, нравственият упадък! — ядоса се Аврелия. — Ходенето е полезно.
— Аз обичам да вървя пеша — подкрепи я Муция Терция, — но мъжете невинаги гледат по същия начин на нещата. Гней Помпей смята, че е недостойно за жена като мен да върви пеша по улиците.
Цезар веднага си помисли: „Аха! Значи все пак има поводи за недоволство. Муция се чувствала ограничена.“ Но предпочете да не прави коментар. Изчака всички да се излязат. Един от робите отиде да извика носачите от близката кръчма и всички се сбогуваха.
— Не ми изглеждаш добре, лельо Юлия — каза Цезар на раздяла, докато й помагаше да се качи в просторната носилка, която Помпей бе купил за жена си Муция.
— Остарявам, Цезаре — прошепна му в отговор тя и го стисна за ръката. — Вече съм на петдесет и седем. Но още няма нищо сериозно, освен че ме болят костите, когато стане студено. Започвам да мразя зимата.
— Там, в отсрещния край на Квиринала, добре ли се отоплявате? — попита Цезар. — Къщата ти е изложена на северния вятър. Дали да не изолирам стените на спалнята ти?
— Пести си парите, Цезаре. Ако ми е нужно, ще си построя сама печка.
Юлия го погледна и спусна завесата на носилката.
— Мисля, че не е добре — сподели Цезар с майка си, докато се прибираха вкъщи.
Аврелия тактично отговори:
— Щеше да е по-добре, Цезаре, ако имаше за какво да живее. Но и мъжът й, и синът й са мъртви. Няма си никого, освен нас и Муция Терция. А ние не сме достатъчни.
Приемната грееше от многото запалени лампи по стените. Прозорците към вътрешния двор бяха затворени, за да пазят къщата от силното течение. Домът на Цезар изглеждаше уютен и гостоприемен, а насред стаята го чакаше самата Цинила с малката им дъщеря, вече шестгодишна. Прекрасно дете. Косите й бяха толкова светли, че изглеждаха сребристи.
Когато видя баща си, големите й сини очи светнаха от радост и тя протегна ръце към него:
— Татко, татко! Вземи ме!
Той я вдигна от пода и притисна устни до бледорозовата й бузка.
— Как е моята принцеса днес?
Докато Цезар слушаше в захлас всяко детско преживяване на дъщеричката си, Аврелия и Цинила ги наблюдаваха отстрани. Цинила знаеше само, че обича и двамата, докато Аврелия се замисляше дали думата „принцеса“ е била произнесена случайно. Малката Юлия наистина беше такава. Цезар щеше да стигне далеч и един ден щеше да натрупа голямо богатство. Кандидатите за ръката на дъщеря му щяха да са безбройни. Но Цезар нямаше да е така мил с дъщеря си, както дядо му и баба му бяха постъпили с майка му. Щеше да даде Юлия на онзи, когото сметне за най-подходящ. Затова Аврелия отсега трябваше да я учи на ролята й в живота, за да изпълни тя с достойнство дълга пред семейството си.