На двайсет и четвъртия ден от декември Марк Крас най-сетне ознаменува своята овация. Тъй като в армията на Спартак очевидно бяха участвали много самнити, той си издейства две отстъпки: вместо да върви пеша, си беше спечелил правото да язди кон, а вместо да носи венец от миртови клонки, щеше да е с лаври като истински триумфатор. По улиците се насъбраха доста хора, за да поздравят него и армията му, която беше дошла от Капуа. Разбира се, при вида на скромната плячка мнозина се побутваха и многозначително си намигваха. Всеки римлянин знаеше за непреодолимите слабости на Марк Крас.
Много повече хора излязоха да празнуват заедно с триумфиращия Помпей в последния ден от месеца. Той бе успял някак да си спечели симпатиите на римските граждани, може би защото беше относително млад, русокос красавец и напомняше на Александър Македонски. Любовта на римляните към него бе различна от тази към Гай Марий навремето. Марий все още беше вземан напълно насериозно и въпреки усилията на Сула продължаваше да е най-видната фигура в близката римска история.
В началото на декември, приблизително по времето, когато се провеждаха изборите, Метел Пий най-после прекоси Алпите и на свой ред навлезе в Италийска Галия. За разлика от Помпей той незабавно разпусна армията си и настани войниците из плодородните земи на север от река Пад. Дали защото още преди раздялата с Помпей беше усетил нещо съмнително в държанието му, дали още оттогава знаеше, че той няма доброволно да потъне в сянка, но Прасчо съвсем съзнателно стоеше далеч от политическите игри и пазарлъци в Рим. Когато Катул, Хортензий и всичките му роднини Цецилии Метели му написаха писмо с молба да дойде да отърве града от двамата самозабравили се пълководци, Пий отказа да вземе страна по въпроса, защото дългият престой в Испания не му давал морално основание за това. Когато се прибра в Рим в края на януари, проведе самостоятелно скромен триумф, и то само с войниците, които го бяха придружили до самия град. Когато се завърна в сената, Помпей и Крас се държаха така, все едно никакви недоразумения никога не е имало. Това поне му спести допълнителни терзания, нищо че след толкова вълнуващи събития в Рим през последните месеци никой не му отдаде дължимото за огромния принос в разгрома на Квинт Серторий.
Така нареченият „лекс Помпея Лициния де трибуниция потестате“, с който се възвръщаха отнетите права на народните трибуни, беше гласуван в сената още през януари под зоркия поглед на Помпей, който държеше фасциите през първия месец от годината. Законопроектът, който възвръщаше абсолютно всички отнети трибуски привилегии, беше толкова популярен сред народа, че в сената не намериха смелост да му се възпротивят. Всички онези, които Помпей и Крас очакваха, че ще протестират, просто отбелязаха присъствие с някое тихо изказване. Указът, с който сенатът препоръчваше на народното събрание законопроектът да бъде ратифициран, беше приет с почти пълно мнозинство. Някои само се бяха обадили, че подобен закон трябва да мине не през трибутните, а през центуриатните комиции, но Цезар, Хортензий и Цицерон в един глас заявиха, че там, където се засягат интересите на трибите, само те имат право да гласуват. В предвидения от закона двайсет и четири дневен срок лекс Помпей Лициния беше окончателно гласуван. Народните трибуни си възстановяваха правото да налагат вето на законите и на действията на магистратите, можеха да прокарват през плебейското събрание плебесцити със силата на закон, без за целта да е необходимо съгласието на сената, можеха дори да съдят граждани за държавна измяна, финансови злоупотреби и други нарушения, извършени из провинциите.
Цезар вече говореше свободно пред сената. Речите му си струваше да бъдат изслушани, защото бяха духовити, интересни и кратки, затова той си спечели и поддръжници. Все по-често колегите му го убеждаваха да запише и публикува речите си, които се оценяваха като тези на Цицерон. Не друг, а самият Цицерон говореше, че Цезар бил най-големият оратор в Рим… След него самия, разбира се.
Сякаш за да вкуси веднага от сладостта на възстановената власт, народният трибун Плавций обяви пред сената, че ще прокара през плебейското събрание закон за връщане отнетото гражданство на всички съмишленици на Марк Емилий Лепид и Квинт Серторий. Цезар веднага подкрепи законопроекта и с цялата сила на красноречието си се опита да убеди назначените отци, че амнистията трябва да се отнася до всички проскрибирани от Сула. Все пак, когато сенатът се ограничи да възстанови гражданството само на онези, за които беше говорил Плавций, сиреч поддръжниците на Лепид и Серторий, той изглеждаше в добро настроение.