— Сенатът гласува срещу теб, Цезаре — чудеше се Крас, — а ти се радваш!
— Скъпи Красе, много добре си давах сметка, че няма да допуснат завръщането на марианците! — усмихна се той. Това би означавало твърде много сенатори, близки до Сула, да върнат обратно отнетата по силата на проскрибциите собственост на амнистираните. Не, това няма как да стане! И все пак, подложени на по-голям натиск, твърдоглавците около Катул смекчиха първоначалната си опозиция към всякакви амнистии и се убедиха, че искането на Плавций е достатъчно безобидно, за да бъде прието. Едно е да простиш на шепата поддръжници на Серторий, друго е да върнеш гражданските права на всички прогонени от Сула. Ако искаш да постигнеш нещо въпреки несъгласието на врага, Марк Крас, винаги искай повече от това, което се надяваш да получиш. Така, като отидеш твърде далеч с исканията си, опозицията няма как да не омекне и да не се съгласи с компромисното решение.
Крас се усмихна.
— Ти си голям политик, Цезаре. Надявам се противниците ти в сената да не прибегнат до същите хитрости, иначе ще ти бъде трудно.
— Аз обичам политиката — призна си Цезар.
— Ти обичаш всичко, с което се захванеш, затова и всичко ти приляга еднакво. Това е твоята тайна. Е, това заедно с ума ти.
— Не ме ласкай, Красе, знам, че имам голяма глава — похвали се той, без да крие, че използва думата „глава“ в двете й значения.
— Твърде голяма, бих казал — засмя се Крас. — Няма да е зле да прикриваш връзките си с чужди жени поне на първо време. Чувам, че новите цензори щели да преглеждат сенаторските списъци.
За пръв път, откакто Сула беше премахнал длъжността от списъка с магистратите, Рим се бе сдобил с двама цензори: при това доста неочакван избор. Цензорите бяха същите онези двамина неспособни консули, които Спартак беше разгромил навремето: Гней Корнелий Лентул Клодиан и Луций Гелий Попликола. Всички знаеха, че са продажни душици и че господарят им се казва Гней Помпей. Но когато консулът предложи имената им в сената, всички онези, които имаха намерение да се кандидатират за поста и го заслужаваха много повече от Гелий и Клодиан — Катул и Метел Пий, Вация Исаврик и Скрибоний Курион, се отказаха. Клодиан и Гелий бяха избрани без конкуренция.
Крас се оказа прав в догадките си. Нормално беше двамата цензори най-напред да сключат договорите за държавни поръчки, но тези имаха други намерения. Сключиха договори само кой да се грижи за свещените гъски на Капитолия и за някои други религиозни церемонии, след което хищно се захванаха със списъците. За да оповестят какво са открили и какво са решили, двамата свикаха специално заседание на народното събрание на форум Романум. На заседанието народът научи доста любопитни неща. Точно шейсет и четирима сенатори бяха изхвърлени от състава на институцията, повечето от тях по подозрение, че са приемали или давали подкупи в качеството си на съдебни заседатели. Така например мнозина от заседателите, които в крайна сметка осъдиха убиеца Стаций Албий Опианик, бяха изключени от редиците на сенаторите, докато доведеният син на Опианик Клуенций, който го беше осъдил, беше наказан с преместването му от състава на селската му триба в триба Есквилина — това означаваше практически лишаването му от право на глас. Най-голяма сензация предизвика изключването от сената на един от миналогодишните квестори Квинт Курций, както и на предишния консул Публий Корнелий Лентул Сура. Най-накрая и Звярът от Орхомен, Гай Антоний Хибрида, беше лишен от сенаторското си достойнство.
По принцип всеки изключен сенатор имаше право да се върне в Курията, но само след като изтече мандатът на цензорите, които са го изключили. Освен това се налагаше отново да се кандидатира за квестор или народен трибун. Доста тежка задача за Лентул Сура, който вече беше управлявал като консул! Но пък и той не се занимаваше толкова с политическата си кариера. Лентул Сура се беше влюбил на стари години и сенатът ни най-малко не го интересуваше. Съвсем скоро след изключването му той се ожени за красивата Юлия Антония. Цезар беше познал. Тя не знаеше да си подбира съпрузите, а Лентул Сура със сигурност беше по-лош избор и от Марк Антоний Тебеширения.