След като се разправиха със сената, Клодиан и Гелий се върнаха към по-деловите си задължения — сключването на договорите за всички останали държавни поръчки. По принцип те се отнасяха най-вече до събирането на данъците от провинциите, но включваха и строежа и поддръжката на множеството държавни здания и обществени места от типа на градски тоалетни, циркови трибуни, мостове и закрити пазарища. Обществото отново се раздвижи — цензорите официално оповестиха, че премахват данъчната система, която Сула беше въвел в провинция Азия, за да облекчи тамошното население.
Лукул и Марк Кота бяха продължили успешно своята война срещу Митридат и победният край вече се очертаваше. Лаврите очевидно принадлежаха на Лукул. В годината, когато Помпей и Крас бяха консули, Митридат трябваше да бяга от царството си и да се крие при зетя си Тигран Арменски (но Тигран упорито отказваше да разговаря с него), а Лукул всеки момент щеше да завладее цял Понт, заедно с освободените Витиния и Кападокия. Оставаше му да се разправи и със самия Тигран. След като привърши с чисто военните действия, Лукул беше свободен да се заеме с административното управление на Азия. Лукул беше съвестен в това отношение и с голямо желание се зае да премахва нередностите в провинцията, която беше управлявал заедно с Киликия от три години насам. От реформите му най-здраво си изпатиха местните откупвачи на данъци, така наречените публикани, неколцина, от които заплатиха алчността си с главите си. Не им се случваше за пръв път — Марк Емилий Скавър вече беше предприемал подобни мерки по-рано.
В Рим се надигна възмущение срещу действията на Лукул. Неговите промени в администрацията на провинцията бяха ограничили възможностите за бързи печалби на публиканите дори повече, отколкото Сула го беше сторил със своите реформи преди години. Представител на крайно консервативния политически елит, Лукул никога не се беше радвал на симпатиите на деловите среди, а хора като Крас и Атик буквално го ненавиждаха. Може би защото от всички свои съвременници Помпей срещаше конкурент на бойното поле само у Лукул, и той на свой ред не го харесваше.
Никой не се изненада, когато двамината цензори на заплата при Помпей обявиха, че цялата система, установена от Сула в Азия, се премахва. Нещата щяха да си вървят по добре изпитаните в миналото пътища.
Но Лукул не се трогна. Той просто отказа да се съобразява с указанията на цензорите. Докато той управлявал Азия, писа той в отговор на двамата, в провинцията щяла да действа системата на Сула, която е единственият сериозен модел на административно управление и трябва да бъде въведена във всички останали римски провинции. Набързо създадените търговски сдружения, които се бяха готвили всеки момент да заминат за изток, фалираха, мнозина се опариха, на форума и в сената се надигнаха гласове и най-влиятелните конници единодушно поискаха от сената да уволни Лукул като управител на Римска Азия.
Лукул обаче продължаваше да игнорира заповедите от Рим, без да го е грижа, че позициите му силно се влошават. За него по-важно бе да премахне тежките последици, които всяка война оставяше подире си. Преди да напусна Мала Азия, двете провинции, които управляваше, трябваше да бъдат изчистени.
Макар по принцип да беше противник на крайните консерватори като Катул и Лукул, Цезар имаше защо да бъде признателен на Лукул. Наскоро той беше получил писмо от царица Орадалтида.
„Дъщеря ми се върна у дома, Цезаре. Сигурна съм, че знаеш за големите успехи на Луций Лициний Лукул във войната срещу цар Митридат, знаеш, че от една година насам бойните действия се развиват на територията на самия Понт. Сред множеството крепости, които Митридат поддържаше, Кабейра се славеше като най-непристъпна. Но тази година и тя падна в ръцете на Лукул, който разкри ужасяващи неща — най-яката крепостна кула е била превърната в затвор за всякакви политически противници и опасни за властта царски роднини. Мнозина от тях са били изтезавани или използвани като опитни животни в нескончаемите експерименти на царя с отровите. Но да не се спирам на подобни грозни събития, понеже самата аз имам право само да се радвам.
Сред жените — затворнички Лукул се натъкна и на моята Ниса. Била прекарала близо двайсет години в затвора. Изгубих я все още младичка, върнах си я шейсетгодишна. Митридат все пак се е отнасял добре с нея — поне според неговите разбирания. Тя е живяла при същите условия, както и неколцина от по-незначителните му съпруги и наложнички в крепостта. Митридат пазел в Кабейра и няколко свои сестри, които за нищо на света не искал да се омъжват и да раждат деца. Така че дъщеря ми е прекарала цялото това време в доста моминско обкръжение. Като се има предвид колко жени и наложнички има царят, дори съпругите му са живеели като отшелнички! Колония от стари моми!