Когато Лукул се натъкнал на този затвор, той се държал изключително мило с пленничките и изрично забранил на войниците си каквото и да е посегателство над честта им. Според това, което Ниса ми разказа, държал се е като Александър Македонски навремето с майката, жените и наложничките в харема на Дарий Трети. Доколкото знам, Лукул е пратил всички жени, родом от Понт в Кимерия, при съюзника си Махари, син на Митридат.
Ниса получила пълна свобода в момента, в който Лукул научил коя е тя. Но не само това, Цезаре. Лукул я отрупал със злато и всякакви подаръци и ми я пратил с охрана от войници, които трябвало да се отнасят с пълно уважение към особата й. Можеш ли да си представиш една грозновата баба, дето никога през живота си не е била красива, да пътува свободно по света, заобиколена от цяла дружина римски войници?
А можеш ли да си ме представиш мен, да посрещна дъщеря си след толкова години раздяла! Не знаех нищо до самия миг, когато тя влезе през вратата на вилата ми в Риба, сияеща като малко момиче. Беше толкова щастлива, че ме намира жива! И последното ми желание се сбъдна, дъщеря ми е отново при мен.
Ниса дойде тъкмо навреме. Доброто старо кученце Сула умря от старост около месец преди завръщането й, та вече се бях отчаяла от самотата си. Слугите постоянно ме увещаваха да си взема друго куче, но знаеш как е… Като се сещаш за всички причудливи и забавни привички на покойния си любимец, като си даваш сметка какво място е заемал той в дома ти, имаш чувството, че ще извършиш предателство, ако настаниш друго животно в кучешката му кошничка. Не казвам, че не е редно да си взема друго куче, но трябва да измине време, преди това ново куче да придобие собствен облик, а аз много се страхувам, че няма да съм между живите, когато това се случи.
Но засега поне няма причина да умирам! Ниса, разбира се, горко оплакваше смъртта на баща си, но вече свикнахме да сме заедно и се радваме една на друга. Двете ловим риба с въдица от кея на пристанището или пък се разхождаме из селото. Лукул ни предложи да се върнем в двореца в Никомидия, но ние вече сме решили да останем тук до края на живота си. Пък и най-накрая си взехме кученце, което нарекохме Лукул.
Моля те, Цезаре, намери свободно време и ела пак при нас, на изток! Толкова бих се радвала да те запозная с Ниса, а пък и ми е мъчно за теб.“
Миналогодишният народен трибун Марк Лолий Паликан беше потърсен от цяла делегация жители на Сицилия. В делегацията имаше представители на всички по-големи градове на острова, с изключение на Сиракуза и Митилена. Бяха дошли с молбата да съдят Гай Лициний Верес. Но Паликан веднага ги препрати към Помпей, който на свой ред им препоръча Марк Тулий Цицерон като идеалния човек за тази трудна работа.
Верес беше заминал да управлява Сицилия веднага след като изтече мандатът му на градски претор; благодарение най-вече на Спартак и заплахата за Рим никой не се сети да го смени в продължение на три години. Той тъкмо се беше прибрал от Сицилия, когато през януари месец делегацията от острова се срещна с Цицерон. И Помпей, и Паликан бяха пряко заинтересовани от случая. Паликан беше защитавал свои клиенти от Верес още при управлението му на Сицилия, докато Помпей си беше спечелил много свои клиенти на острова по време на собствената си окупация от името на Сула.
Самият Цицерон, който беше служил като квестор в Лилибей при Секст Педуцей в годината преди идването на Гай Верес, беше обикнал страната, пък и сам се беше сдобил с клиенти на острова. И все пак, когато сицилийците го потърсиха, той понечи да откаже.
— Аз никога не обвинявам — обясни той. — Само защитавам.
— Но Гней Помпей Велики лично те препоръча! Каза, че ти си единственият човек, способен да спечели такова дело! Умоляваме те, нека нарушиш веднъж принципите си, за да има кой да осъди Гай Верес! Ако не спечелим, току-виж в Сицилия избухнало ново въстание.
— Вероятно е осквернил всички храмове на острова? — предположи Цицерон.
— Точно така, все едно изнасили цял един народ. Но не само ни изнасили, Марк Тулий, той буквално ни отряза ръцете и краката. Нищо не ни остави! Няма произведение на изкуството, което да не е било задигнато от храмовете ни, всяка картина, всяка статуя беше отнесена, и то не само от светилищата, но дори от частни домове. Какво можем да говорим за човек, който стигна дотам да пороби известна сицилийска жена, защото е добра тъкачка, а той иска да създаде работилница само за него? Той открадна парите, които римската хазна беше дала за закупуване на житото, а след това натовари житото на корабите, без да плати! Верес си присвояваше произволно чифлици, ниви, дори конфискуваше наследствата на покойниците. Списъкът със злодеянията му е безкраен!