Той го изгледа учудено.
— Дължиш ли ми го? За какво говориш?
— Затова, че ако не беше ти, нямаше да оцелея в щаба на баща ти.
— О, за това ли! — Помпей прихна да се смее и го хвана за ръката. — Не мисля, че това си струва цял живот благодарност.
— За мен си струва. — В очите на Цицерон се показаха сълзи. — Двамата минахме през много несгоди по време на Съюзническата война.
Помпей навярно добре си спомняше някои от тези несгоди, най-вече как бяха търсили голия и обезобразен труп на баща му, затова тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони завинаги мисълта от ума си. Веднага наля чаша превъзходно вино на гостенина си.
— Е, приятелю, кажи сега с какво мога да ти помогна в това начинание.
— С удоволствие — зарадвано отвърна Цицерон.
— Разбира се, всички Капрарии ще бъдат против обвинението — замисли се Помпей. — Катул ще е на тяхна страна. Хортензий и всички около тях — също.
— Това е най-важната причина да дадем ход на делото още рано тази година. Не ми се ще да рискувам да отлагаме делото за догодина, тогава консули ще бъдат Квинт Капрарий и Хортензий, така поне се говори.
— В известен смисъл ще е жалко — рече Помпей. — Нищо чудно догодина съдилищата да се попълват отново от конници. Това би било в ущърб на Верес.
— Не и ако консулите наложат заседанието да се гледа на закрито. Освен това няма гаранции, дали нашият претор Луций Кота ще бъде за връщането на конническите съдилища. Оня ден говорих с него, той си мисли, че ако за заседатели се назначават конници, само събирането на състава за всяко дело ще отнема месеци. Освен това не е убеден, че конниците ще бъдат по-добри заседатели от сенаторите. Тях никой не може да ги съди, ако вземат подкупи.
— Можем да променим закона — предложи Помпей, който не изпитваше никакъв респект към законите: ако някой правен текст не му вършеше работа, винаги можеше да се смени с друг… В негова полза естествено.
— Това може да се окаже трудно.
— Не виждам защо.
— Защото — обясняваше търпеливо Цицерон, — за да променим този закон, ще трябва да приемем друг, при това от плебейското събрание или от трибутните комиции — и в едното, и в другото властта е в ръцете на конниците.
— Те ме оневиниха за всякакво действие, което сме предприели заедно с Крас миналата година — напомни му Помпей, за когото беше трудно да схване, че има закони и закони.
— Това е, защото ти беше много мил с тях, Велики. А те искат и за в бъдеще да бъдеш мил с тях. Ако внесеш закон, с който ги заплашваш със съд при вземане на подкуп, те няма да ти се зарадват.
— Е, така да бъде. Луций Кота няма да иска да връща конническите съдилища. Това беше просто предположение от моя страна.
Цицерон стана да си ходи.
— Благодаря ти още веднъж, Велики.
— Ти ме дръж в течение.
Месец по-късно Цицерон уведоми градския претор Луций Кота, че ще повдигне обвинение срещу Гай Верес в съда по данъчни и финансови злоупотреби от името на градовете в Сицилия, както и че ще иска обезщетение от четирийсет и два милиона и половина сестерции — хиляда и седемстотин таланта — обезщетение заедно с възстановяването на всички произведения на изкуството и други ценности, откраднати и конфискувани от светилища и частни домове в Сицилия.
Гай Верес се беше завърнал от Сицилия убеден, че връзките му с Метел Капрариите ще го предпазят от съдебни преследвания. Когато обаче чу, че Цицерон — Цицерон, който никога не обвиняваше, — е завел дело срещу него, изпадна в паника. Веднага прати вест на Луций Капрарий, действащия управител на Сицилия, да прикрие всякакви доказателства, които Верес може да е пропуснал в бързината, докато е изнасял съкровищата от острова. Правеше впечатление, че от списъка на ищците отсъстваха Сиракуза и Митилена; това се дължеше на факта, че двата града бяха подпомагали Верес в престъпните му деяния и бяха получили своя дял от плячката. Все пак какъв късмет управител на провинцията да се окаже брат на жена ти!
Двамата братя, които стояха по това време в Рим, Квинт Козленцето (който със сигурност щеше да бъде избран за консул на следващата година) и най-малкият — Марк, незабавно се срещнаха със зетя си Верес да обсъдят как могат да избягнат трагичния изход от едно подобно дело. И тримата се съгласиха защитата да поеме Квинт Хортензий. Но той щеше да се намеси само в краен случай — тогава, когато делото се разглежда пред съда. Дотогава тримата трябваше да постараят да не допуснат делото — особено ако обвинител беше Цицерон.
През март Хортензий подаде жалба пред претора. Според него Цицерон не отговарял на условията да води дело срещу Гай Верес. Вместо него Хортензий предложи за обвинител Квинт Цецилий Нигер, далечен роднина на Козленцето, който беше служил една година като квестор при Верес в Сицилия. Единственият начин, по който можеше да се разбере дали Цицерон е подходящ да води такъв процес, беше така нареченото „дивинацио“ — гадаене (процедурата носеше подобно название, защото съдиите не разполагаха с конкретни доказателства, ами достигаха до заключение с догадки). Всеки от двамата обвинители трябваше да обясни пред заседателите защо смята, че трябва да ръководи обвинението, и след като изслушаха скромния с ораторските си качества Цецилий Нигер, съдиите взеха страната на Цицерон. Нещо повече, насрочиха делото за близка дата.