— Което означава — продължи Гай Верес, — че Луций Кота ще даде напътствия на Глабрион да разгледа най-напред делото, което е подготвено по-рано от обвинителите. Това ще бъде делото на Курций. А щом стигнем до съд, ще протакаш чак до края на годината и на мандата на претора. Цицерон и моят процес ще трябва да почакат. Гениално, Квинт Хортензий, наистина гениално!
— Да, и аз мисля, че планът ми е достатъчно хитър.
— Цицерон ще има да се ядосва… — отбеляза Квинт Метел.
— А на мен просто ми се ще да го видя! — потриваше ръце Хортензий.
Но в крайна сметка Цицерон нямаше за какво да се ядосва, а те — на какво да се радват. В мига, в който научи, че Хортензий е подал иск срещу някакъв си бивш префект на Ахея, той разбра какъв е скритият замисъл на противника му. Цицерон изпадна в паника, а оттам — в дълбоко отчаяние.
На гости у дома му беше милият му братовчед Луций Цицерон, който живееше в родния Арпин. Още щом Цицерон се прибра в кабинета си онзи паметен ден, той разбра, че се е случило нещо изключително сериозно.
— Какво е станало? — попита Луций Цицерон.
— Хортензий! Готви друго дело за разглеждане в съда за злоупотреби. Смята да ме изпревари, преди да съм събрал доказателства срещу Гай Верес. — Цицерон се отпусна на стола си. — Ще протакат до другата година. А мога да се обзаложа на цялото си състояние, че Капрариите ще се наговорят с Хортензий и ще осигурят на Марк Капрарий да му се падне съдът за злоупотреби догодина.
— Което означава, че Гай Верес ще бъде оправдан — досети се Луций Цицерон.
— Няма как иначе!
— Тогава трябва ти да ги изпревариш — рече Луций.
— Как да успея преди края на квинктил? Това е датата, която Хортензий е поискал от градския претор да има предвид за разглеждане на делото. Не мога да се подготвя дотогава! Сицилия е огромна, а действащият управител е шурей на Верес и ще ми подлага навсякъде пръти в колелата. Не мога, не мога, не мога да свърша толкова бързо!
— Разбира се, че можеш — изправи се Луций Цицерон и изгледа братовчед си отвисоко. — Скъпи Марк Тулий, когато се вкопчиш в едно дело, никой не може да те надмине по изобретателност. Ти си толкова подреден и разсъждаваш толкова логично, никой не може да се похвали с подобна методичност. А в същото време познаваш Сицилия, имаш много приятели там, включително такива, които лично са патили от злодея Гай Верес. Да, управителят ще прави възможно да те бави, но пък онези, които Верес е ограбил, ще се постараят да ти помогнат. Сега сме краят на април. До петнайсет дни ще свършиш цялата работа, която имаш в Рим. Докато ти се занимаваш с текущите си дела, аз ще осигуря кораб, който да ни отведе в Сицилия. Двамата заедно ще бъдем в Сицилия в средата на май. Хайде, Марк, ще успееш!
— Наистина ли ще дойдеш с мен, Луций? — Цицерон изгледа братовчед си. — Ти също си толкова организиран човек, много ще ми помогнеш. — Големият адвокат бързо си възвръщаше оптимизма и изведнъж задачата не му се струваше толкова невъзможна. — Ще трябва да говоря с клиентите си. Нямам достатъчно пари да си наема бърз кораб и да обикалям с колесница Сицилия. — Цицерон удари с длан писалището си. — Юпитер ми е свидетел, Луций, това ще ми достави огромно удоволствие! Само като си представя как ще ме гледа Хортензий!
— Тогава ще успеем! — усмихна се Луций. — За петдесет дни ще сме отишли и ще сме се върнали, толкова време ще ни е напълно достатъчно. Десет дни път, четирийсет — за събиране на доказателства.
И докато Луций Цицерон шеташе из Портик Емилия на римското пристанище да спазарява кораб, Цицерон се запъти към къщата на Квиринала, където се бяха настанили клиентите му.
Познаваше най-възрастния от тях много добре — Хиеро от Лилибей, той беше етнарх на голямото западно пристанище по времето, когато Цицерон служеше като квестор в града.
— Двамата с братовчед ми Луций ще трябва да съберем за петдесет дни всички доказателства, с които разполагате в Сицилия — обясни Цицерон, — ако искаме да изпреварим делото, което Хортензий се готви на свой ред да започне… Можем да го направим, но само ако вие се жертвате да платите разноските — изчерви се той. — Аз не съм богат човек, Хиероне, не мога да си заплатя бързоходен кораб. Освен това може да се наложи да плащам възнаграждения на свидетели, да откупувам веществените доказателства, а най-накрая — трябва да се плати транспортът на свидетелите до Рим.
Хиерон винаги се беше възхищавал на Цицерон, с когото навремето всеки сицилийски грък в Лилибей искаше да общува по дела. Цицерон имаше блестящ ум, беше склонен да изнамира всякакви решения на всякакви проблеми, беше прекрасен администратор и проявяваше изобретателност в счетоводството. Освен това беше честен и не крадеше.