— Ще се радваме да ти дадем каквито пари сметнеш, че ти трябват, Марк Тулий — обеща Хиерон. — Но мисля, че тъкмо сега му е времето да обсъдим твоя хонорар. Ние нямаме какво да ти предложим, освен пари в брой, а разбирам, че римските адвокати предпочитате да не ви се разплащат клиентите в брой. Така е по-лесно цензорите да ви спипат. Знам, че най-често използваните възнаграждения са произведения на изкуството, но на нас просто не ни е останало нищо ценно.
— О, не се тревожете за това! — прекъсна го Цицерон. Знам много добре какво искам от вас като награда. Смятам догодина да се кандидатирам за плебейски едил, но няма как да се съревновавам с големите римски богаташи, които най-често печелят изборите за длъжността. Бих могъл да компенсирам липсата на големи доходи, ако осигуря на римляните евтино зърно. Платете ми в жито, Хиероне — в онова растително злато, което никне всяка година от земята. Ще ви го заплатя с глобите, които събера като едил, но няма да мога да събера повече от две сестерции за модий. Ако ми гарантирате, че ще ми продадете житото на такава цена, друго няма да искам от вас. Така де, в случай, че спечеля делото.
— Дадено! — съгласи се веднага Хиерон и се зае да пише разпоредително писмо за десет таланта на името на Цицерон.
Марк и Луций Цицерон отсъстваха от Рим точно петдесет дни. През цялото това време крак не подвиха, но успяха да съберат достатъчно веществени доказателства и свидетелски показания. И макар провинциалният управител Луций Метел, пиратските кораби и всевъзможните магистрати в Сиракуза и Митилена (заедно с неколцина римски откупвачи на данъци) се опитваха да забавят действията им, имаше други, сред тях граждани с положение, които имаха личен интерес от това двамата да си свършат добре работата. Докато квесторските книжа в Сиракуза или липсваха, или бяха пълни с пропуски и неточности, тези в Лилибей съдържаха неоспорими доказателства за злоупотреби в особено големи размери. Появиха се свидетели, сред тях счетоводители и търговци, да не говорим за зърнопроизводителите. Най-накрая самата съдба покровителстваше Цицерон — когато настана време да пътува обратно, а до крайния срок му оставаха само четири дни, вятърът се обърна в нужната посока и той, Луций и всички необходими за делото свидетели успяха да се озоват навреме в Остия, натоварени с купища от документи. В последния ден на юни цялата групичка се беше настанила в Рим, а Цицерон разполагаше с цял месец да подготви обвинението срещу Верес.
През този месец Цицерон не само работеше по делото срещу Верес, но и подготвяше привържениците си за предстоящите избори за едили. Как успяваше да се справя с двете работи наведнъж, сам не можеше да си обясни, но истината бе, че Цицерон бе най-дееспособен тогава, когато масата му е затрупана с книжа. Решенията на всевъзможните проблеми му идваха с бързината на светкавици, всичко се наместваше точно както трябва, сребърният му език и златният му гласец изричаха една след друга мъдри и духовити забележки точно на място. Голямата му, но красива глава внушаваше у всички респект и възхищение, а силният характер, който сам Цицерон трудно проявяваше, се беше показал наяве и се налагаше на всички околни. През този месец той изобрети съвършено нова система за водене на съдебен процес — техника, която постигаше това, което досега римските съдилища не можеха да си позволят. За пръв път щеше да покаже пред заседателите толкова голямо количество веществени и документални материали, защитата щеше да остане беззащитна.
Завръщането му от Сицилия беше толкова неочаквано, че Хортензий започна да се чуди дали изобщо Цицерон е бил на острова. На това отгоре делото срещу беззащитния Квинт Курций не се беше оказало толкова лесно дори при пълното съдействие на Варон Лукул, Помпоний Атик и цялото атинско гражданство. Най-накрая, след като беше на прага на свой ред да се отчае, Хортензий реши, че Цицерон просто блъфира. Той просто не можеше да е готов преди септември!
Пък и Цицерон трябваше да се увери, че не всичко се е развивало по план в Рим. Метел Козленцето и брат му Марк бяха използвали времето да упражнят натиск върху клиентите на Цицерон. За тези петдесет дни на сицилийците им беше внушено, че адвокатът им съвсем е изгубил интерес към делото, че е приел огромен подкуп от Гай Верес, и това все слухове, които разпространяваха платени агенти. Цицерон на няколко пъти трябваше да разговаря с Хиерон и останалите, за да разбере на какво се дължи хладното им отношение. Щом най-после научи каква е работата, не му беше трудно да успокои страховете им.