Выбрать главу

Така, след като Глабрион го погледна въпросително, Хортензий лукаво го подкани:

— Нека Марк Тулий бъде така добър да продължи.

— Продължи, Марк Тулий — рече Глабрион.

— Нямам какво толкова да кажа, Маний Ацилий. Нека само допълня, че ми се ще адвокатите по защитата да не разполагат с повече време за изложение от мен, става дума само за първата част, разбира се! Когато дойде време за „акцио секунда“, нека защитата използва толкова време, колкото е нужно, за да обоснове своята позиция. При условие, че защитата е съставена от цяла армия прекрасни адвокати, докато аз сам ще говоря от името на обвинението, защитата ще се радва на всички предимства, които би могла да има според всякаква процедура. Искам само това акцио прима да се проведе според моите изисквания.

— Идеята има с какво да предизвика размисъл, Марк Тулий — кимна Глабрион. — Квинт Хортензий, какво ще кажеш по въпроса?

— Нека бъде, както Марк Тулий предлага — рече великодушно Хортензий.

Само Гай Верес изглеждаше притеснен.

— Ще ми се да знам какво е намислил! — прошепна той в ухото на най-стария Метел Капрарий.

— Докато дойде време за акцио секунда, Гай Верес, сигурен съм, че заседателите ще са забравили всички показания на свидетелите — успокои го шуреят му.

— Тогава защо му е на Цицерон сам да настоява на промените?

— Защото си дава сметка, че ще изгуби делото. Иска му се да се оттегли с достойнство. Как иначе, ако не с някое нововъведение? Цезар използваше подобна тактика, когато съдеше стария Долабела навремето — настояваше на собствените си нововъведения. Спечели си големи симпатии, но в крайна сметка изгуби делото. Така ще стане и с Цицерон. Не се тревожи! Хортензий ще спечели!

Преди да мине по същество и да открои първия тип престъпления, извършени от Гай Верес, Цицерон реши да направи няколко изрични забележки, отнасящи се до заседателите.

— Помнете, че сенатът е дал инструкции на нашия градски претор Луций Аврелий Кота да следи за всички съдебни състави; помнете и че сенатът е обещал да използва наблюденията на Луций Аврелий като основа за закон, който да бъде ратифициран от трибутните комиции. От времето на Гай Гракх до управлението на нашия диктатор Луций Корнелий Сула сенатът изцяло бе изгубил контрол над съдебната институция, лишавайки се по този начин от една от своите основни привилегии. Всички знаем какво последва от това! Сула възстанови сенатските права върху състава на всички съдилища. Но както стана ясно след изключването на шейсет и четирима сенатори, ние, сенаторите, не се оказахме на висотата на очакванията на Сула. Не е Гай Верес единственият човек, когото подлагаме на изпитание днес. Целият римски сенат се намира на съд заедно с него! И ако сегашният състав на съдебните заседатели не отговори по почтен и отговорен начин на изискванията, които са му наложени, никой не може да придиря на Луций Кота в случай, че предложи съдебната власт да бъде отнета от ръцете на назначените отци! Уважаеми съдебни заседатели, призовавам ви нито за миг да не забравяте каква огромна отговорност сте поели на плещите си. На вас е поверена съдбата и доброто име на римския сенат.

По-нататък Цицерон добре се възползва от ограничението, което имаха защитниците да говорят точно колкото и той говори. Без да се впуска в обяснения, Цицерон се залови методично да вади доказателствата и да кани свидетелите да дават показания. Един по един различни сицилийци свидетелстваха: Гай Верес бил откраднал жито в размер на триста хиляди модия само за една година, и то само от една малка област, какво ли оставало за количествата, задигнати от останалите краища на провинцията; Гай Верес бил извършвал кражби и незаконни конфискации, вследствие, на които за три години управление свободните стопани в една област от двеста и петдесет души намалели на осемдесет, какво ли оставало за кражбите и конфискациите в останалите области; той бил използвал незаконосъобразно средствата, осигурени от хазната за закупуването на жито; Гай Верес бил давал пари на заем срещу двайсет и четири на сто лихва и дори повече; Гай Верес бил отговорен за унищожаването на списъците с дължимия от жителите десятък; Гай Верес бил откраднал или брутално иззел скулптурите и картините от всички светилища на острова; при гостуване на вечеря бил откачил и прибрал пред очите на домакина скъпоценните камъни от семейната посуда; при гостуване на вечеря бил събрал в чували цялата златна и сребърна посуда на своя домакин и ги отнесъл със себе си; бил си построил, без да плаща никакви разходи, собствен кораб, с който да се прибере у дома в Рим; Гай Верес съзнателно бил оставял безнаказани мнозина пиратски главатари срещу дял от тяхната плячка; той унищожавал завещания, за да прибере наследството на покойника в своя полза; и така нататък, и така нататък.