Статуетката беше достатъчно малка, за да я скрие Хортензий в гънките на тогата си; прекрасно произведение на Фидий, изпипано до най-малките детайли — открояващите се едно от друга пера по крилата и косматата плът между ноктите на чудовището.
— Тоя си го бива — призна си Квинт Капрарий, след като Хортензий изчезна.
— Неблагодарник! — ядосваше се Верес.
Но новоизбраният консул се навъси.
— Той е прав, Гай, трябва да напуснеш Рим най-късно до утре вечерта. Цицерон ще запечата дома ти в мига, в който чуе, че се изнасяш. Защо изобщо държиш всичко тук?
— Това не е всичко, Квинт. Това са само шедьоврите, без които не мога да заспя спокойно. Голямата част от стоката е в къщата ми в Кортона.
— Искаш да кажеш, че има и още? Богове, Гай, познавам те от години, а продължаваш да ме изненадваш! Нищо чудно, че сестра ми се оплаква от безразличието ти! Значи затова не те вижда с цели дни? Защото прекарваш времето си при скулптурите и картините? А пък аз винаги съм си мислел, че живееш сред този панаирджийски склад само защото нямаш доверие на робите си.
Верес злобно се изхили.
— Сестрата ти се оплаквала, така ли? И с какво право се оплаква, след като Цезар я развлича от няколко месеца? Да не ме мисли за глупак? Или съм толкова сляп, че не виждам какво става зад статуите у дома? — Той се изправи. — Трябваше да кажа на Хортензий къде отиват повечето от парите… Доста щяхте да се изчервите, нали? Трите Козленца се оказаха доста скъпи шурейчета, но от всички ти най-много лапаш, Квинте! Произведенията на изкуството успях да задържа за себе си, но кой изяде цялата печалба от продажбата на зърното? Е, всичко свърши! Ще послушам съвета на крадеца на сфинксове и ще се оттегля в доброволно изгнание. С малко повече късмет, каквото успея да взема със себе си, ще си остане само за мен! Никакви подаръци повече за Козленцата, още по-малко за сестра им Метела Капрария! Нека Цезар продължава да се грижи за доброто й настроение… Да ви видим какви пари ще изстискате от него! Не се надявайте и на зестрата й. Развеждам се с нея още днес заради изневярата й с Цезар.
Вследствие на тази реч двамата шуреи още по-разгневени напуснаха стаята. Верес остана за минутка сам зад писалището и замислено галеше оцветените мраморни бузки на Поликлетовата Хера. Най-накрая вдигна рамене и извика прислугата. Как би могъл да се раздели, пък макар и с една-единствена вещ от този прекрасен дом? Само страхът да не изгуби главата си и мисълта, че е по-добре да запази нещо, отколкото да изгуби всичко, му вдъхнаха достатъчно сили в този драматичен момент. Двамата със слугата започнаха да обикалят къщата и да избират. Това да, това не…
— Когато наемеш каруците — ако си казал и една дума навън, ще те разпъна на кръст, ще ги докараш при задния вход утре през нощта. И всичко да бъде внимателно подредено в щайги, ясно ли е?
Както Хортензий беше предположил, Цицерон убеди Глабрион да запечата изоставената къща на Гай Верес още на сутринта след тайното му заминаване. Веднага прати и човек в банката да спре всякакво теглене на пари. Твърде късно, разбира се; парите са най-лесно преносимото богатство, на човек му трябва само една хартийка, която да покаже там, закъдето е заминал.
— Глабрион вече съставя комисия, която да възстанови щетите, но се страхувам, че малко може да стори — обясни Цицерон на Хиерон от Лилибей. — Верес е изтеглил всички пари, които е притежавал в Рим. Все пак, изглежда, повечето от нещата, които е задигнал от Сицилия, са останали из къщите му. Уви, не гарантирам за бижутата и златните прибори, които е крал от частни лица. Но той си е бил присвоил такива огромни богатства, че дори и от най-дребните вещи са останали цели сандъци. Робите, които е оставил след себе си, нищо не струват, но както и да е, толкова силно мразят господаря си, че веднага си признаха всичко. Изглежда това, което е съхранявал при себе си в Рим, е нищожно като количество в сравнение с това, което е прибрал в имението си край Кортона. Предполагам, че тъкмо за там са се запътили братята Метели, но аз вече усвоих една тактика от колегата си Цезар, който пътува по-бързо от всеки друг човек на земята. Съдебната комисия ще пристигне в Кортона преди Метелите. Нищо чудно да намерим още от богатствата на Сицилия.
— А Гай Верес къде ли е отишъл? — попита от любопитство Хиерон.
— Най-вероятно в Масилия. Това е известно място в средите на големите крадци.
— Е, ако не друго, то поне си върнахме родните богатства — отбеляза Хиерон. — Благодаря ти, Марк Тулий, благодаря за всичко!