Цезар обаче изглеждаше спокоен.
— Имам една идея.
— Каква? — попита Крас. — Да се облека като Полукс и да обикалям улиците?
— А Помпей да се облече като Кастор? Добра идея! Но нека бъдем сериозни. Каквото и да решиш да правиш, скъпи Марк, хората трябва да знаят, че струва много повече пари от евтините забавления, които колегата ти организира. Иначе не можеш да го засенчиш. Склонен ли си да се разделиш с една по-тлъста сума?
— Склонен съм да похарча всичко, което притежавам, само и само хората да ме запомнят като по-добър управник от Помпей! В крайна сметка аз съм най-богатият човек в Рим от две години насам.
— Не се залъгвай — възрази Цезар. — Ти само говориш за богатството си, а и никой не е споменал, че има повече пари от теб. Но нашият Помпей е типичен поземлен владетел, той не е свикнал да се хвали какво и колко притежава. А притежава много повече от теб, Марк, в това поне съм сигурен. Когато галската земя стана официално част от Италия, цените на земята там скочиха. Помпей притежава, повтарям притежава, а не ползва, няколко милиона югера от най-плодородната земя в Италия, при това не само в Умбрия и Пицен. Той наследи и превъзходните имения на Луцилиите край Тарентския залив, а на връщане от Африка си закупи нови парцели по бреговете на Тибър, Волтурн, Лирис, и Атерн. Ти не си най-богатият човек в Рим, Крас. Убеден съм, че Помпей е по-богат.
— Не може да бъде!
— Напротив, може, и добре го знаеш. Това, че човек не обяснява пред всички колко е богат, не означава, че е беден. Ти се хвалиш пред всички с богатството си, защото преди години беше беден като просяк. Помпей никога не е бил беден, а и няма да бъде. Когато раздава земя на ветераните си, изглежда щедър и великодушен, но аз съм готов да се обзаложа, че те не я придобиват като пълна собственост, а само за временно ползване. Срещу това му плащат десятък. Помпей е същински цар, Крас! Той неслучайно се е нарекъл Велики. Неговите хора гледат на него като на свой цар. Откакто стана първи консул, навярно е решил, че царството му се е разширило.
— Аз притежавам поне десет хиляди таланта — заинати се Крас.
— Което означава двеста и петдесет милиона сестерции в брой — усмихна се Цезар и поклати глава. — Изкарваш ли десет процента отгоре годишна лихва при банкерите?
— О, да.
— Какво ще кажеш тази година да се лишиш от печалбата?
— Искаш да кажеш, да похарча хиляда таланта?
— Точно това имам предвид.
От самата мисъл на Крас му стана тежко, което пролича по отчаяния му поглед.
— Хм-да. Ако така мога да засенча Помпей. Но иначе не.
— В деня преди секстилските иди — което е точно четири дни преди началото на Помпеевите игри на победата, е празникът на Херкулес Непобедимия. Както си спомняш, навремето Сула пожертва една десета от имуществото си в чест на божеството и нахрани пет хиляди души.
— Кой ще забрави подобно събитие? Черното куче пи от кръвта на жертвата. Никога не бях виждал Сула толкова изплашен. Пък и след това не си го спомням. Венецът му падна в локвата кръв и се разпадна.
— Да забравим тия ужасии, Марк. Обещавам ти, че когато ти подариш една десета от имуществото си на Херкулес, никое куче няма да пие от кръвта на жертвата. Ще организираш публично пиршество с десет хиляди маси! Всички онези, които биха забравили почивката на морето, за да се забавляват по време на различните игри, ще бъдат по това време в Рим. Един безплатен обяд няма да бъде пропуснат.
— Десет хиляди маси? Ако всяка от тях се огъне под тибърски костури, стриди, змиорки и кефали, пак няма да ми излезе повече от двеста таланта — направи бързо сметката Крас, който знаеше цената на всичко. — Освен това ситият търбух днес не може да компенсира празния утре. Човек, като преяде, си мисли, че е осигурен за цял живот, ама на сутринта отрезнява. Безплатното преяждане бързо се забравя, Цезаре.
— Абсолютно си прав. И все пак — продължи Цезар, — като извадим двеста таланта, ни остават осемстотин. Да приемем, че между месеците секстил и ноември в Рим се намират средно триста хиляди души. По принцип от държавните запаси на всеки римски гражданин му се полагат по пет модия, една медимна жито на месец на цената от петдесет сестерции. Евтино, но не чак толкова, колкото е цената на житото напоследък. Хазната винаги има печалба, дори в най-гладните години. Тази година, чувам, нямало да бъде никак гладна. Както не беше гладна изминалата година, а това е добре дошло за теб. Защото ти ще трябва да изкупиш миналогодишната реколта.