— Да я изкупя? — недоумяваше Крас.
— Нека довърша. Пет модия по три месеца… по триста хиляди души… Това прави четири и половина милиона модия. Ако ги купиш сега, вместо да чакаш лятото, мисля, че ще успееш да си издействаш подобно огромно количество срещу пет сестерции модият. Това са двайсет и два милиона и половина сестерции — около осемстотин таланта. А това, скъпи Марк — заключи тържествено Цезар, — означава къде ще отидат останалите осемстотин таланта! Защото, Марк Крас, ти ще раздаваш безплатно по пет модия жито на човек в продължение на три месеца подред. Не на намалена цена, Марк, а безплатно!
— На това му се казва щедрост — отговори Крас. Погледът му беше възвърнал обичайната си непроницаемост.
— Съгласен съм с теб, щедростта е голяма. Но има едно предимство пред всичко, което Помпей е измислил засега — неговите игри ще са приключили два месеца по-рано от последната партида безплатно жито, която ще раздадеш. Ако хората имат къса памет, а те имат, ти ще си последният, който ще е направил някоя добрина за тях през годината. Благодарение на Марк Лициний Крас повечето римляни ще могат да получат безплатно жито точно по времето, когато цените му скачат най-високо — до деня, когато отново се смъкнат. Ти ще бъдеш герой! И народът вечно ще те обича!
— Може би ще престанат да ме наричат скъперник — подсмихна се Крас.
— Ето това е разликата между твоето богатство и това на Помпей — на свой ред се усмихна Цезар. — Неговите пари не миришат на дим от пожар. Крайно време е да подобриш облика си за пред хората!
Крас се захвана със закупуването на житото с обичайната си деловитост и потайност. Никой още не знаеше, че възнамерява да посвети една десета от богатството си на Херкулес Инвиктус в деня пред сесктилските иди. Затова и Помпей се занимаваше със своите дела, без да подозира каква огромна опасност надвисва над името му.
Помпей искаше най-вече да докаже пред цял Рим, дори пред цяла Италия, че лошите времена са отминали; какъв по-убедителен начин от това да поканиш цялата страна на едно дълго празненство? Нека всички помнят годината, в която Гней Помпей Велики е бил римски консул, как е осигурил тяхното благополучие и ги е отървал от всички кошмари. Няма повече войни, няма повече глад, няма повече политически борби. И макар суетата му донякъде да разваляше впечатлението, желанието му да зарадва хората бе напълно искрено. Обикновените люде, които не заемаха обществено положение и съответно не бяха пострадали от проскрибциите, вече си говореха с носталгия за времето на диктатора Сула; но след като видеха какво е направил за тях Гней Помпей Велики, управлението на Сула щеше да бъде забравено.
В началото на квинктил в Рим започнаха да пристигат хора от провинцията, повечето от които търсеха квартири чак до средата на септември. Самите римляни не бързаха да ходят до морето — дори по-знатните и по-богатите. С ясното съзнание, че подобно стълпотворение увеличава риска от престъпност и епидемии, Помпей използва своите завидни умения на организатор и с помощта на наети бивши гладиатори осигури постоянна охрана на всяка улица в града; колегията на ликторите отговаряше за спокойствието на форум Романум и големите пазарища, където се навъртаха доста непознати лица, а доброволци тръгнаха да изписват подробни надписи по всички стени в града да не се пие вода или ходи по нужда на друго място, освен в обществените тоалетни, както и да не се яде съмнителна храна и с мръсни ръце.
Помпей не беше сигурен дали хората от провинцията си даваха сметка колко е безинтересно избирането за първи консул на човек, който е бил обикновен конник (всъщност той стана сенатор в деня, когато встъпи в консулска длъжност), затова реши да използва шествието на държавния кон да наблегне на този факт. По негова заръка подкупените цензори Гелий и Клодиан възродиха старото „трансвекцио“, както беше известно шествието, нищо че то не се беше провеждало от времето на Гай Гракх. Сега то щеше да се използва от консула Гней Помпей Велики, за да смае всички със своя държавен кон.
Шествието започна призори на квинктилските иди. Началото беше във фламиниевия цирк, на Марсово поле, където хиляда и осемстотин членове на конническото съсловие поднесоха жертва в чест на Непобедимия Марс — Марс Инвиктус, — чийто храм се намираше вътре в пределите на цирка. Щом церемонията свърши, конниците се качиха на своите държавни коне и поеха в тържествен строй, подредени по центурии, през портата до зеленчуковия пазар, по Велабрум, Вик Югарий до долния край на форум Романум. Всичките хиляда и осемстотин конници изпълниха форума и се обърнаха към храма на Кастор и Полукс, където на специално издигнат подиум стояха двамата цензори. Те приемаха парада на конниците. Всеки от участниците в шествието трябваше да се приближи до подиума, да слезе от държавния си кон и да го отведе при двамата цензори, които внимателно да го огледат. Ако животното не отговаряше на старите стандарти, цензорите бяха в пълното си право да го отнемат от собственика му и да го изгонят от състава на първите осемнайсет центурии. Преди векове подобни случаи е имало, при това много; дори Катон Цензор е бил известен със своята стриктност и безкомпромисност.