— Аз успях да изпълня задачата, която ми възложихте в началото на годината, назначени отци — говореше той от Подиума в средата на овалната зала. — Надявам се, по начин, който ще одобрите, преди да се впусна в подробностите. Нека накратко очертая законопроекта, който ще искам от вас да гласувате.
В ръцете си не държеше никакъв писмен текст, а и служебният писар, който седеше зад него, не носеше нищо. Денят беше изключително горещ (според годишните времена лятото беше в разгара си), затова всички сенатори си отдъхнаха: Кота нямаше да говори дълго. От тримата Коти Луций беше най-младият и най-интелигентният.
— Нека бъда откровен с вас, колеги — сенатори — заговори Луций Кота с ясния си, завладяващ глас. — Нито сенаторите, нито конниците, за които имам представа как са работили като заседатели, ми направиха кой знае какво положително впечатление. Когато заседателите са изключително сенатори, те са склонни да защитават интересите на сенаторското съсловие. Когато заседателите са само конници, те съответно защитават единствено интересите на конническото съсловие. И едните, и другите приемат подкупи, и то без големи притеснения, защото знаят, че колегите им са в същото положение като тях и на свой ред биха ги защитили, ако се стигне до разкрития.
Това, което аз предлагам — допълни Кота, — е да поделим задълженията на съдебните заседатели по възможност по равно. Навремето Гай Гракх отне съдебната власт от ръцете на сената и я предаде на конниците, но не на всички, а само на членовете на първите осемнайсет центурии, които са длъжни да получават поне, четиристотин хиляди сестерции годишен доход. Не е нужно да напомням, че с няколко изключения всеки сенатор произхожда от семейство, членуващо в някоя от осемнайсетте центурии. Това, което имам предвид, е, че Гай Гракх всъщност не отиде достатъчно далеч с реформите. Ето защо предлагам всеки съдебен състав да се състои от три части: от една трета сенатори, една трета конници от първите осемнайсет центурии — тези, които притежават така наречения държавен кон, и една трета — от останалите представители на конническото съсловие, притежаващи доходи над триста хиляди сестерции — така наречените трибуни ерарии.
Сред сенаторите се дочуха приказки, но никой не изразяваше недоволство. Всички се бяха обърнали към оратора, но бяха по-скоро учудени, отколкото възмутени.
Луций Кота продължи в същия дух:
— Струва ми се, че ние в сената започваме да изпитваме носталгия по онзи период в римската история, водещ началото си от реформите на Гай Гракх и завършващ с тези на диктатора Луций Корнелий Сула. Навремето си спомняхме с умиление привилегиите, които съдебната власт ни осигуряваше, а бяхме забравили за произтичащите задължения. Триста души трябва да попълваме всеки съдебен състав по всяко важно дело, а навремето задачата се падаше на хиляда и петстотин души конници — притежатели на държавен кон. Един ден Сула ни върна любимата привилегия да бъдем сами заседатели, но ние скоро се уверихме, че са ни връчени задължения, които ни връзват целогодишно за града без право да го напускаме за дълго. Защото е очевидно, че създаването на постоянни съдилища увеличи тежестта върху нас, за разлика от годините, когато повечето важни дела бяха разглеждани от някое от народните събрания. Мисля, че Сула смяташе достатъчна мярка срещу това ограничаването броя на заседателите и увеличаването общия брой на сенаторите, но се страхувам, че е подценил проблема.
Когато се захванах със своето проучване, бях убеден в един-единствен факт: че сенатът, дори в своя разширен вариант, не е достатъчно голяма институция, за да могат неговите членове да попълват необходимия съдебен състав за всеки един процес. И все пак, назначени отци, не ми се щеше в никакъв случай да връщаме съдебната власт обратно на конниците от осемнайсетте центурии. Да сторя подобно нещо, би било предателство спрямо два принципа — предателство спрямо сенаторското превъзходство и спрямо изрядно функциониращата система на постоянните съдилища, които Сула ни завеща.
Всички в залата го слушаха внимателно. Луций Кота говореше за неща, които мнозина намираха за напълно логични.
— Най-напред реших да поделя съдебните задължения по равно между сенаторите и конниците от първите осемнайсет центурии. Всеки съдебен състав ще се състои от петдесет на сто сенатори и още толкова конници. И все пак направих известни изчисления и стигнах до заключението, че и така бремето върху сенаторите ще бъде твърде голямо.
Луций Кота говореше, с цел да ги убеди, затова не прибягваше до остроумия, ами си придаваше леко драматичен вид. Очите му блестяха, сякаш бе измислил нещо наистина забележително.