— Ако човек трябва да съди себеподобния, без значение дали е сенатор или конник, той трябва да идва с желание на работа, трябва да следи показанията и изложенията на двете страни с интерес. Това обаче става невъзможно, когато човек трябва да действа като заседател твърде често. С времето всичко му омръзва, той се изпълва със скептицизъм, възпитава се в отрицание към всичко и към всички. И което е най-лошото — склонен е да приема подкупи. Какво друго удовлетворение би могъл да извлече от дейността си на заседател? Държавата не плаща нищо на заседателите. Ето защо не би трябвало да ангажира твърде голяма част от времето на своите граждани.
При последната реплика мнозина кимнаха утвърдително; сенатът изпитваше все по-големи симпатии към претора Луций Кота.
— Давам си сметка, че мнозина от вас разсъждават по същия начин, навярно всички сте на мнение, че задълженията на съдебните заседатели трябва да се разпределят между много повече хора, отколкото включва сенатът. Добре си спомням естествено краткия период, когато сенатори и конници заедно споделяха тежестта на съдебната власт. Но както вече казах, никоя от досега известните ни схеми за попълване съдебните състави не ми се струваше убедителна и достатъчно добре уредена. Ако в осемнайсетте центурии наистина имаше хиляда и осемстотин души, дори да извадим от тях сенаторите, то не би било проблем да използваме тези хиляда и осемстотин души пълноценно. На един конник ще му се налага да изслушва най-много по едно дело в годината.
Луций Кота направи пауза, за да се увери, че всички внимателно го слушат, и продължи нататък:
— Всеки член на първата класа, колеги, прилича на своите събратя. Това е високопоставен гражданин със значително състояние, няма как иначе — ако не разполага с онези триста хиляди сестерции годишно, той просто не може да остане в първа класа. В същото време се оказва, че с вековете Рим малко се е променил или по-скоро, че се управлява принципно на същите начала като навремето, с тази разлика, че сега римляните сме повече, а и държавните институции — също. Разликата е най-осезаема именно при първата класа. В далечното минало имахме само осемнайсет центурии в първа класа. По-нататък обаче, след като упорито държахме във всяка от тези осемнайсет центурии да членуват само по сто души, трябваше да създадем нови центурии, които да поемат всички онези наши съграждани, които са покрили имуществения ценз и по закон принадлежат към първа класа. Едва когато създадохме седемдесет и три допълнителни центурии, решихме да разширим състава на първа класа по друг начин — не чрез запазването на допълнителните центурии, още по-малко със създаването на нови, а чрез допускането във всяка допълнителна центурия на много повече от сто души. Така си създадохме първа и втора класа в самата първа класа! Осемнайсет центурии по сто души, които запазват всички стари привилегии и още седемдесет центурии, в които членуват по много повече хора на едно място.
Защо да не дадем, мисля си аз, политически права и на онези хиляди членове на първа класа, които не са достатъчно знатни, не се радват на достатъчно древно потекло, за да членуват в първите осемнайсет центурии? Ако на тези хора от първа класа, които досега са стояли встрани от всякакъв обществен живот, се даде една трета от местата във всеки съдебен състав, то на всеки човек поотделно ще му се наложи да изпълнява почти символични задължения. В същото време всички тези нискостоящи конници, които наричаме трибуни ерарии, ще получат стимул да станат съпричастни на държавното управление, да се почувстват част от висшето общество. Представете си как би функционирал съдебен състав от петдесет и един заседатели — по седемнайсет сенатори, седемнайсет конници от осемнайсетте центурии, и седемнайсет трибуни ерарии. Седемнайсетте сенатори ще се ползват с авторитета на своя личен опит, на своите познания в правото, на своята дълга дейност като съдебни заседатели. Седемнайсетте конници от осемнайсетте центурии ще се ползват с авторитета на знатната си фамилия, на голямото си богатство, а седемнайсетте трибуни ерарии ще внасят свежест именно със своята неопитност, със своето неопорочено желание да бъдат обективни и справедливи; освен това те също ще принадлежат към богатите обществени слоеве и са пълноправни членове на първа класа.
Луций Кота посочи бронзовите врати на Курия Хостилия.
— Това е моето разрешение на проблема, назначени отци! Съдебни заседатели, подбирани по равно от трите различни слоеве вътре в първата класа. Ако гласувате искания от мен сенат — консулт, ще обработя всичко това във формата на пълноценен законопроект и ще го предложа за ратификация в народното събрание.