Настъпи дълбоко мълчание. Хиляди лица наблюдаваха тримата мъже на рострата. Гай Кота свали ръце и се обърна към консулите:
— Гней Помпей, Марк Лициний, няма ли да се сдобрите? — попита младежът със звънливия си глас.
Няколко секунди никой не помръдна. Помпей гледаше мрачно младежа, Крас — също.
— Хайде, стиснете си ръцете! Бъдете приятели! — подкани ги още веднъж Гай Кота.
Никой от двамата не помръдна. Най-накрая Крас се извъртя към Помпей и му подаде ръка.
— За мен е чест да отстъпя първенството на човека, който бе наречен Велики, преди да му е поникнала брада, и който ознаменува два триумфа, преди да влезе в сената! — извика той.
Помпей отговори с някакъв нечленоразделен звук, може би скимтене, може би хълцане, но грабна ръката на Крас и с грейнало от радост лице го хвана за рамото. Двамата се приближиха един до друг и се прегърнаха.
Скоро новината за помиряването между двамата консули се разнесе във всички посоки — към Велабрум, към Субура, чак до работилниците оттатък блатото Пал Церолия. Хора се стичаха от целия град, за да видят с очите си как консулите са се сдобрили. До вечерта двамата се разхождаха навсякъде заедно, стискаха си ръцете и се оставяха да бъдат пипани и щипани от всички свои възторжени съграждани.
— Има триумфи и триумфи — заключи Цезар, след като тримата с вуйчото и братовчеда Кота се отдалечиха от форума. — Днес триумфът беше прекрасен. Благодаря ви за съдействието.
— Трудно ли ти беше да ги убедиш? — попита Гай Кота.
— Не бих казал. Тия двамата много неща не разбират, но в едно са абсолютно единодушни — и на единия, и на другия им се иска да бъдат популярни. Никой от тях не е склонен да прави компромиси, но аз успях така да представя нещата, та да не излезе, че някой е отстъпил. Крас трябваше да преглътне гордостта си и да наговори всички онези ужасни приказки за Помпей. Но пък, от друга страна, спечели, защото цял Рим ще запомни, че тъкмо той пръв подаде ръка. Затова, ако двубоят е бил кой ще спечели повече симпатии, това е безспорно Крас. За щастие Помпей не може да го проумее. Той си мисли, че е спечелил, защото издържа повече време намусен и принуди колегата си да признае превъзходството му.
— Тогава да се надяваме — рече Луций Кота, — че Великият ще се сети кой е губещият едва след Нова година.
— Страхувам се, че така провалих твоето заседание, вуйчо. Няма да успееш втори път да събереш такова множество да гласува закона ти.
— Утре ще се справим.
Двамата Коти и Цезар се изкачваха по Весталските стълби към Палатина, но на средата Цезар се спря и се обърна назад. Помпей и Крас бяха наобиколени от цяла армия възторжени римляни. А пък и двамата бяха много щастливи.
— Тази година беше един голям вододел — рече Цезар, докато бързаше да настигне роднините си. — Всеки от нас преодоля някаква висока летва. Имам странното усещане, че никой няма да се радва повече на досегашния си живот.
— Да, разбирам какво имаш предвид — съгласи се Луций Кота. — Аз влязох в историята сега, с този закон за реформа на съдилищата. Ако някой ден се кандидатирам за консул, може би няма да изпитвам такова удовлетворение.
— А какво ще правят Помпей и Крас, щом изтече мандатът им? — попита младият Гай Кота. — И двамата разправят, че не желаят да управляват провинция.
— В това има нещо вярно — каза Луций Кота. — И двамата се връщат към щастливия живот на частни лица. Защо не? И двамата са водили победоносни войни наскоро, и двамата са толкова богати, че не им е нужно да събират данъци из провинциите, освен това си издействаха нужните закони, с които се спасяват от всякакви възможни съдебни преследвания. Най-накрая и войниците им получиха земята си. Аз не бих управлявал провинция на тяхно място!
— На тяхно място щеше да се чувстваш доста неприятно — рече Цезар. — Оттук накъде? Помпей говори, че щял да се прибере в любимия Пицен и повече нямало да го видят в сената. А Крас е амбициран да си върне на всяка цена хилядата таланта, които похарчи тази година. — Той тежко въздъхна. — А аз заминавам за Испания като квестор. При това ще имам за началник човек, когото харесвам.