— Някогашният шурей на Помпей, Гай Антистий Вет — напомни Гай Кота.
Цезар не спомена кое е най-горещото му желание — да напусне Рим, преди леля му Юлия да е умряла.
Но нямаше този късмет. Една бурна нощ с виелици спешно бе извикан при смъртното й легло; беше месец февруари, а майка му от няколко дни се беше преселила у болната Юлия.
Болната беше будна и все още беше в съзнание; когато Цезар влезе в стаята, погледът й леко просветна.
— Чаках те — каза Юлия.
Цезар усещаше болки в гърдите, може би от усилие да потиска чувствата си. Успя да се усмихне и я целуна, преди да седне на леглото й.
— Нямаше да те оставя да си тръгнеш без мен — отговори той.
— Исках да те видя — рече Юлия. Гласът й беше необичайно силен и отчетлив.
— Ето, виждаш ме, лельо Юлия. Какво мога да направя за теб?
— А ти какво би направил за мен, Гай Юлий?
— Всичко на света — отговори й той.
— Е, това ме утешава! Защото значи, че ми прощаваш.
— Да ти прощавам? — удиви се той. — Няма за какво да ти прощавам, няма абсолютно нищо, за което да ти прощавам!
— Прости ми, че не попречих Гай Марий да те направи фламен Диалис — помоли го тя.
— Лельо Юлия, никой не можеше да спре Гай Марий, за каквото и да е! — възкликна Цезар. — В околностите на Рим стоят гробовете на всички онези, които дръзнаха да го сторят! Нито за миг не ми е минавало през ума да обвинявам теб за нещо! Затова и ти не бива да се обвиняваш.
— Няма, ако знам, че не ме кориш за нищо.
— Не те коря за нищо. Заклевам ти се.
Юлия затвори очи и изпод клепачите й потекоха сълзи.
— Бедният ми син — промълви с болка. — Ужасно е да бъдеш син на велик баща… Надявам се ти да нямаш синове, защото ще станеш велик човек.
Цезар срещна погледа на майка си и за миг прочете цялата ревност в душата й.
Той прегърна Юлия и притисна лице до нейното.
— Лельо Юлия — каза той в ухото й, — какво ще правя аз без твоите милувки?
„Ето! — говореха очите му. — Тя беше жената, която ме обграждаше с нежност и топлина, а не ти! Никога ти! Как бих могъл да живея без леля Юлия!“
Но леля Юлия не отговори. Нито отвори повече очи да го погледне. Повече нямаше да проговори и нямаше да погледне. Прекара няколко часа заспала в прегръдките му, преди да си отиде завинаги.
Луций Декумий и синовете му бяха дошли при покойната, също както и Бургунд; Цезар ги изпрати да заведат майка му у дома, а сам той цял ден обикаляше изпълнените с народ римски улици, без да вижда никого пред себе си. Леля Юлия беше мъртва, а само той и семейството знаеха. Съпругата на Гай Марий беше умряла, а само той и семейството знаеха. Точно когато сълзите му се канеха да потекат, му хрумна, че Рим трябваше да научи за смъртта й! И Рим щеше да научи!
— Погребението ще бъде в домашен кръг — посрещна го на входа на апартамента майка му, когато привечер той се прибра.
— О, не! — възрази Цезар. Струваше й се, че за тези няколко часа е пораснал още по-висок, че се е изпълнил с повече енергия и воля. — Леля Юлия ще бъде изпратена с най-внушителната погребална церемония, каквато е била отреждана на жена от времето на Корнелия, майката на Гракхите! И на тази церемония ще бъдат показани всички восъчни маски в рода, включително тези на Гай Марий и на сина й!
Аврелия ахна от изненада.
— Цезаре, не можеш да го направиш! Хортензий и Метел Капрарий са консули, Рим се управлява от консерватори, жадни за отмъщение! Някой народен трибун ще заповяда да те хвърлят от Тарпейската скала, ако покажеш маските на двамата Мариевци. Те все още се смятат за предатели!
— Нека се опитат — закани се синът й. — Ще пратя леля Юлия в царството на мрака с всички почести, които тя заслужи със своя достоен живот сред нас.
Това решение беше начинът той да превъзмогне болката по голямата загуба. Цезар трябваше да се заеме с нещо конкретно, нещо, което да бъде от по-голяма утеха за покойната, отколкото безспирните и недостойни сълзи. Трябваше да работи, да работи за себе си и за нея.
Разбира се, Цезар знаеше как да подготви всичко, така че никой от магистратите да не може нито да му попречи, нито да го съди по-нататък, колкото и да държаха на това враговете му. Погребението беше поръчано при най-известните римски гробари, които щяха да получат петдесет таланта сребро. За такава огромна сума всеки би се съгласил да участва, нищо че Цезар смяташе да извади восъчните маски на Гай Марий и Гай Марий Младши. Бяха наети веднага актьори, както и тежки товарни коли за шествието по улиците на града. Много сцени щяха да се играят на тези подвижни платформи, техни герои щяха да са цар Анк Марций, Квинт Марций Рекс, Гай Юлий Юл, първият римски консул, както и двамата последни — Секст и Луций Цезар и техният непримирим враг приживе Гай Марий.