Но аз съм тук, за да отдам почит на Юлия, не на Корнелия. Юлия от фамилията на Юлий Цезарите, която може да се гордее с произход, несравним с този, на която и да е друга римлянка. Сред нейните предци има римски царе, а дори и римски богове. Майка й беше Марция, най-малката дъщеря на Квинт Марций Рекс, който беше достоен наследник на четвъртия римски цар Анк Марций. Всички си спомняме с благодарност делата на Квинт Марций Рекс, защото той пръв докара в Рим сладка вода, той създаде първите публични чешми по площади и кръстовища. Баща й беше Гай Юлий Цезар, по-малкият син на Секст Юлий Цезар. Патриции от триба Фабия, навремето царе на Алба Лонга и наследници на Юл, син на Еней, който пък е син на богинята Венера. В жилите на Юлия течеше от кръвта на великата богиня, но също и от кръвта на Марс и Ромул… Защото коя беше Рея Силвия, майката на Ромул и Рем? Тя също е била една Юлия! Така че в кръвта на леля ми Юлия се съчетаваше великата мощ на смъртните царе с безсмъртната мощ на боговете, които винаги ще стоят и над най-великите царе на земята.
Когато навърши осемнайсет години. Юлия се омъжи за човека, за когото всеки е чувал и когото много от вас помните като жив. Тя се омъжи за Гай Марий, седем пъти римски консул, наречен Третият основател на Рим, победителят на цар Югурта, победителят на германците, човекът, спечелил за Рим първите битки в Съюзническата война. Докато този несъмнено велик римлянин беше жив, Юлия му беше вярна съпруга. От него тя роди един-единствен син, Гай Марий Младши, който стана римски консул на двайсет и шест години.
Не е нейна вината, че паметта на съпруга и сина й не остана неопетнена след смъртта им. Не е нейна вината, че върху семейството беше произнесена забрана и че тя трябваше да напусне дома, в който бе живяла двайсет и осем години, за да се засели в скромна къщурка на северния склон на Квиринала — там, където брулят северните ветрове. Не е нейна вината, че фортуна й осигуряваше пари едва колкото да се издържа сама, та затова малко можеше да помогне на своите бедни съседи. Не е нейна вината, че умря толкова рано. Не е нейна вината, че бе забранено да се показват маските на съпруга и сина й.
Когато бях малък, аз добре я опознах, защото помагах на Гай Марий през цялата онази ужасна година, когато частичната парализа го беше превърнала в развалина. Всеки ден гостувах в дома й, за да изпълня своя роднински дълг към чичо си и да получа милите благодарности на леля си. От нея аз получих ласки, с каквито никоя жена не ме беше дарявала, защото родната ми майка трябваше да бъде и мой баща и не можеше да си позволи нежности, каквито никой римски баща не бива да проявява към децата си. Но аз имах леля си Юлия в замяна и дори да доживея хиляда години, никога няма да забравя нито една от нейните целувки, от нейните прегръдки, от топлия поглед на красивите й сиви очи, които ме даряваха с любов. Казвам ти искрено, римски народе, аз тъгувам по нея! Затова тъгувайте и вие с мен! Тъгувайте за нейната злощастна съдба и за тъгата, която тя трябваше да изтърпи през целия си незаслужено тежък живот. Тъгувайте за съдбата на нейния съпруг и на нейния син, чиито образи ви показвам в този злощастен ден. Казват, че съм нямал право да ви покажа маските на двамата Мариевци, че мога да бъда лишен от общественото си положение, че мога да изгубя гражданството си, задето съм извършил ужасното престъпление да изложа тук, на форума, на който преди години са говорили и двамата покойници, две безжизнени вещи, направени от восък, боя и нечия чужда коса. Казвам ви, че ако някой наистина го заповяда, ако наистина бъда лишен от своя сенаторски ранг и от своето римско гражданство, така да бъде! Защото трябва да отдам на леля си заслужената почит, а няма как да я отделя от почитта към Мариите, баща и син. Показвам тези маски в памет на Юлия и няма да позволя на никой римски магистрат да ги отнеме от траурната процесия! Ела, Гай Марий, ела и ти, Гай Марий Младши! Почетете вашата съпруга и майка, Юлия от рода на Цезарите, наследницата на царе и богове!
Хората плачеха, но когато актьорите, носещи маските на стария и младия Марий излязоха отпред, за да отдадат мълчалива почит на покойната, сред зрителите се надигаха мощни възгласи на радост и възхита. Хортензий и Метел Капрарий, които бяха наблюдавали безпомощно цялото това зрелище от стълбите на сената, сведоха глави и се оттеглиха победени. Престъплението на Гай Юлий Цезар не можеше да бъде наказано, все пак цял Рим го беше подкрепил, затова законът повеляваше да се престорят, че нищо не се е случило.