Повечето вина се отваряли обикновено в рамките на четири години от преливането им в амфорите, но запечатаните с восък, които повече не можели да ферментират, били оставяни да отлежават понякога дори двадесет години, за да добият желания вкус. Тогава, както и сега, имало не един и двама изтънчени познавачи на вина, както и просто закоравели „ценители“. Един от най-известните познавачи, чието име достигнало и до наши дни, бил големият адвокат Квинт Хортензий Хортал, който при смъртта си в 50 г. пр.Хр. завещал на неизвестен свой наследник нито повече, нито по-малко 10 000 амфори вино; като се има предвид, че една амфора побирала двадесет и пет литра течност, излиза, че покойният Хортал е разполагал със запас от 250 000 литра вино в избата си. В онези времена не било прието да се пие виното чисто — задължително се разреждало с вода, като се следвали различни пропорции.
По времето на Гай Марий римлянките малко пиели вино; в зората на републиката било достатъчно патерфамилиас само да усети дъх на вино от устата на някоя от жените в къщата си и вече имал всички морални права да я екзекутира на място. Въпреки привидното въздържание на римляните и вечното разреждане на виното с вода и в античността алкохолизмът е съществувал като сериозен обществен проблем, също както и днес.
Вир милитарис — вж. мъж на войната.
Витиния — царство, заемащо азиатския бряг на Пропонтида, граничещо на изток с Пафлагония и Галатия, на юг — с Фригия, на югозапад — с Мизия. Известно с плодородните си земи и големите си богатства, управляващите го царе са предимно траки. Негов традиционен враг винаги е бил Понт.
Вия — широк път или улица.
Вия Аврелия Ветус (Стар Аврелиев път) — построен в 241 г. пр.Хр.
Вия Аврелия Нова (Нов Аврелиев път) — построен в 118 г. пр.Хр.
Вия Ания (Аниев път) (1) — построен в 153 г. пр.Хр.
Вия Ания (2) — построен в 131 г. пр.Хр. Спори се дали пътят трябва да се нарича Вия Ания или Вия Попилия. На картите си съм го отбелязала като Вия Попилия, защото при преброяването на източниците, с които разполагах, се оказа, че е упоменат един път повече като Вия Попилия.
Вия Апия (Апиев път) — построен в 312 г. пр.Хр.
Вия Валерия (Валериев път) — построен в 307 г. пр.Хр.
Вия Домиция (Домициев път) — построен в 121 г. пр.Хр. от Гней Домиций Ахенобарб.
Вия Егнация (Егнациев път) — построен навярно около 130 г. пр.Хр.
Вия Емилия (Емилиев път) — построен в 127 г. пр.Хр.
Вия Емилия Скаври (Път на Емилий Скавър) — завършен около 103 г. пр.Хр. Започнат бил да се строи от Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус в цензорството му през 109 г.пр.Хр.
Вия Кампана (Кампанийски път) — не се знае кога е бил построен.
Вия Касия (Касиев път) — построен в 154 г. пр.Хр.
Вия Клодия (Клодиев път) — построен някъде през трети век пр.Хр., но не се знае точно кога.
Вия Лабикана (Лабицийски път) — твърде стар, за да се датира.
Вия Лата (Широкия път) — твърде стар, за да се датира.
Вия Латина (Латински път) — твърде стар, за да се датира.
Вия Минуция (Минуциев път) — построен в 225 г. пр.Хр.
Вия Остиенсис (Остийски път) — твърде стар, за да се датира.
Вия Попилия (Попилиев път) (1) — построен в 131 г. пр.Хр.
Вия Попилия (2) — построен в 131 г. пр.Хр. Наричат го и Вия Ания и все още не се знае кой точно е строителят му.
Вия Постумия (Постумиев път) — построен в 148 г. пр.Хр.
Вия Претория (пътят на пълководеца) — широката алея, която разделя римския военен лагер на две; започва от предния и завършва при задния му вход.
Вия Принципалис (главен път) — широката алея, разделяща римския военен лагер на две, започвайки от единия му страничен вход и свършвайки при другия. Кръстосвала се под прав ъгъл с Вия Претория. В точката на пресичане се издигала и палатката на пълководеца.
Вия Салария (Път на солта) — твърде стар, за да се датира. По всяка вероятност това е бил най-старият истински дълъг римски път изобщо. Към него в 283 г. пр.Хр. се прибавила допълнителната отсечка на Цецилиевия път, а в 168 г.пр.Хр. и тази на Клавдиевия.