Понеже зимата из равнините беше мека и суха, Помпей реши да потегли нагоре по течението на Ибер, колкото да напомни за себе си на поддръжниците на Серторий. За кратко време завладя градовете Бискаргида и Целса. Неусетно дойде краят на март и той се оттегли отново в Емпория, за да се подготви за големия поход през лятото.
Метел Пий му прати писмо, в което го уведомяваше, че Серторий е получил четиридесет бойни кораба и три хиляди таланта злато от Митридат в пристанището Дианий. След това бил заминал веднага на запад, в Лузитания, където заедно с Перперна щели да помогнат на Хиртулей в набирането и обучаването на новите испански попълнения в армията на легата му. В това време Оска щяла да се охранява единствено от Херений.
Самият Помпей бе успял да изгради много по-добре действаща мрежа от съгледвачи и осведомители благодарение най-вече на двамата Балбовци (които бяха прехвърлени под негово командване), а също и на своите пиценски войници, които се справяха блестящо със задачите си.
Едва в началото на май Помпей напусна лагера си, при това се придвижваше с огромна предпазливост. Тъй като беше човек от село, веднага му направи впечатление колко суха и неплодородна изглежда долината на Ибер.
Врагът не даваше никакви признаци на живот, но това не беше причина Помпей да се радва на късмета си. С ужасните спомени от предишната година той не смееше да се надява на нищо и се ослушваше като заек, готов да посрещне опасността от всички страни едновременно. Бързо подмина и Сагунт, и Лаврон; Сагунт се държеше, но Лаврон беше превърнат на пепелище. В края на юни Помпей прати писмо до Метел Пий в Сеговия, за да му съобщи, че се е настанил в просторната и плодородна долина на Турис, точно срещу мощните стени на Валенция.
Там, в тясното пространство между реката и града се бяха разположили Херений и Перперна, които го чакаха. Според съгледвачите на Помпей противникът числено ги превъзхождаше. Все пак и той разполагаше с пет легиона: около трийсет хиляди войници срещу двайсетте хиляди на Помпей. Най-голямото им преимущество се дължало на конницата, която според хората на Помпей наброявала хиляда души. Макар Метел Сципион и Авъл Габиний да се бяха постарали да осигурят нови попълнения за Помпей от Нарбонска Галия, той имаше под свое командване не повече от четиристотин конници.
В едно поне беше сигурен — пиценските му съгледвачи нямаше да го лъжат за силите на врага. Когато го уверяваха, че между терена в Италия и този в Испания съществена разлика няма, той им вярваше. Затова беше спокоен, че този път няма да го изненадат скрити резерви, както при първото сражение срещу Серторий — тилът му беше добре защитен. Така подготвен, Помпей реши да премине Турис и да влезе в открито сражение.
Реката беше плитка, бреговете й бяха полегати и не беше проблем да бъде прегазена дори в разгара на боя: дъното беше каменисто, а водата стигаше до глезените. И двете страни не можаха да се радват на някакви позиционни преимущества, изходът от сражението щеше да зависи от това, коя армия е с по-силен дух. Единствената новост, която Помпей внесе в тактиката си, трябваше да компенсира недостатъчната конница: вместо в центъра той нареди старомодните тежки копия по крилата, където петметровите оръжия трябваше да пазят армията от атаките на вражата кавалерия.
Схватката беше оспорвана, силите — изравнени. Херений не беше толкова способен, колкото Серторий и Хиртулей, затова доста късно си даде сметка, че цялата тежест на противниковата атака пада върху неговите сили — в другия край на бойното поле Перперна просто отказваше да изпълнява заповедите му. Дори пред самото сражение двамата пълководци не бяха успели да се споразумеят как да водят войската: накрая се разделиха на две самостоятелни армии. Самият Помпей щеше да разбере това по-късно.
В крайна сметка Херений претърпя тежко поражение, докато Перперна се измъкна с незначителни загуби. Решен, че е по-добре да умре, отколкото Серторий да го принуждава и занапред да се сражава заедно с това нищожество Перперна, Херений жертва собствения си живот на бойното поле и лиши от морална опора три легиона и няколко дружини конница. Дванайсет хиляди войници загинаха, докато Перперна, начело на оцелелите осемнайсет хиляди, се изтегли при Серторий на бреговете на Сукрон.
Помпей си припомни заръката на Метел Пий да не се придвижва към Сукрон преди края на квинктил, затова не започна да преследва Перперна. Решителната победа му възвърна самочувствието. Колко беше приятно да те приветстват старите ти войници! И да кичат орлите на легионите с напълно заслужени лаврови венци!
Валенция се оказваше практически беззащитна, само укрепленията пазеха населението й от римското отмъщение. Помпей се настани на лагер под стените на града и ги подложи на безжалостна проверка, която разкри множество слаби места. Беше достатъчно стените да се подкопаят, да се подпалят дървените греди, които запълваха един участък от стената, да се отбие водопроводът, и жителите на града се предадоха. Помпей отново пристъпи към задачата с удвоена предпазливост — най-напред събра и извади далеч от града всички провизии на населението и ги прибра в някаква изоставена кариера. След това качи плененото население на кораби и го прати на пазара за роби в Нови Картаген — благодарение на някакъв си римски пълководец, по прякор Прасчо, точно по това време в близост до града се оказа римска ескадра, а не прехвалените бойни триреми на прехваления цар Митридат. Едва шест дни преди края на квинктил Помпей се насочи към бреговете на Сукрон, където завари Серторий и Перперна окопани в два отделни лагера от неговата страна на реката.