Пътят, който следваше, беше обикновена пътека за волски коли, затова пък местното население от векове беше усетило характера на терена и беше използвало всички естествени проходи. Никъде не се налагаше да изкачват или да слизат на повече от петдесетина метра височина, а и никъде не им се наложи да вървят на по-голяма височина от осемстотин метра над морското равнище. Тъй като областта му беше напълно непозната, Прасчо я съзерцаваше с удивление и непрекъснато нареждаше на картографите към щаба си да заснемат възможно най-подробно терена. Жителите на областта бяха малко, а и римляните безмилостно ги избиваха всеки път, щом случайно се сблъскаха с тях.
Нататък голото поле изчезна и легионите се изгубиха в сенчести смесени гори от дъбове и букове, брястове и брези, които ги пазеха от опустошителните лъчи на слънцето. Миналогодишната победа над Хиртулей беше вдъхнала голям кураж у легионерите, както и беше научила началника им да отделя повече грижи за войската. Решен да им спести, доколкото може тежестта на прехода в разгара на горещините и уверен, че върви по график, Бабата внимаваше да не претоварва легионите с ненужен бърз ход, както и да им осигурява винаги добра храна и крепък сън.
Римската колона се промъкна между две високи планини и в крайна сметка се озова в равнината на Дурий — най-непознатата река в цяла Испания. Ако беше продължил все на север, Метел Пий щеше да стигне големия и преуспяващ град Саламантика, но целта му беше друга: той свърна в посока североизток и като се движеше покрай планината, побърза да се изтегли, преди местните племена на ветоните да са го усетили. Тъкмо тях сто и петдесет години по-рано великият Ханибал беше нападнал заради богатите им златни залежи, разорявайки Саламантика. На юнските календи Квинт Цецилий Метел Пий вече се беше настанил на лагер в околностите на Сеговия.
Хиртулей все пак го беше изпреварил и вече го чакаше. Това беше обяснимо, тъй като Ламиний се намираше на не повече от триста километра, докато Метел Пий трябваше да извърви три пъти по-голямо разстояние. Навярно някой жител на Турмули беше пратил съобщение на Серторий, докато Метел прехвърляше Таг, при това е бил забелязал, че римляните продължават похода си на север, не на изток. Серторий беше преценил (както Бабата беше предположил още навремето), че крайната цел на римляните е горното течение на Ибер и че искат да примамят Серторий далеч от морския бряг и от силите на Помпей. А може би Пий имаше дръзкото намерение да удари самото сърце на Серториевите владения. Затова Хиртулей получи заповед да пресече пътя на Бабата, преди да се е добрал до тях. В едно поне Пий беше сигурен — врагът не беше усетил накъде се е насочил в действителност. За да предугади намеренията му, Серторий трябваше да изпитва далеч по-голям респект към Бабата, а той не вярваше в интелектуалните му способности.
Първото, което Метел Пий стори, бе да прибере войската си в добре укрепен лагер. Предпазлив както винаги, той не позволи на легионерите си нито за миг да свалят тежките ризници и шлемове — физическо изпитание, което никой римски войник не обичаше, но в случая нямаше как да избегне при условие, че Хиртулей дебнеше наблизо. Като огромен мравуняк легионерите ровеха, копаеха и засипваха, без да си дават и минутка почивка. Колите, товарният добитък и конете бяха събрани на сигурно в центъра на строя докато отговарящите офицери обозначаваха краищата на лагера, изчисляваха височините на терена и даваха заповеди на спомагателните части. Трийсет и пет хиляди души работеха като един при отлична организация, следвайки изпробваните с векове военни правила. В крайна сметка лагерът беше готов за един-единствен ден, нищо че дължината на всяка страна беше от километър и половина, палисадите бяха осем метра високи и през всеки двеста метра имаше бойна кула — дори дълбокият шест метра защитен ров имаше с какво да стресне врага. Едва когато четирите порти от дебели дървени греди бяха здраво залостени и часовите застанаха на пост, Пий можа да си отдъхне с облекчение — армията му беше на сигурно място.
И все пак денят не беше минал без инциденти. Луций Хиртулей беше решил, че няма да е любезно от страна на Бабата да се обгражда с толкова дълбоки ровове и толкова високи палисади, затова беше извел конницата от своя лагер и беше опитал със сила да прекъсне строителните работи на врага. Но Метел Пий ненапразно беше прекарал три години и половина в Испания: вече започваше да мисли като испанец. Много преди да достигне Сеговия, той беше отделил шестстотин души от нумидийската си конница, които трябваше да следват армията отдалеч и да не се показват. Заповядано им беше да си намерят удобна позиция, от която да наблюдават движенията на Хиртулей. Когато испанската конница се приближи на опасно разстояние до недостроения лагер, нумидийците на свой ред се показаха и я погнаха обратно към Сеговия.