В продължение на осем дни нищо не се случи. Войниците трябваше да си починат, да се чувстват защитени от всякакви вражи нападения, да спят спокойно през нощта и да прекарват деня си в упражнения и безгрижна почивка. От своята палатка в самия център на лагера (двете перпендикулярни алеи в лагера бяха кръстосани нарочно в подножието на малка могила, та да може Пий да вижда над палатките и оградите) Прасчо постоянно излизаше на разходки напред-назад из различните легиони, за да види в какво състояние са кожените платнища на войнишките палатки или дървените бараки на офицерите, разговаряше с всички — от легатите до най-нисшите чинове, обясняваше им плановете си, за да им докаже, че им има пълно доверие.
Метел Пий не беше сърдечен човек, нито общуваше лесно с подчинените си; но пък и не беше толкова неразговорлив, та да отблъсне всякаква близост с войската. Откакто преди битката при Бетис бе доказал колко грижовен може да бъде с армията, войниците се бяха научили да гледат по друг начин на началника си; в началото по-срамежливо, но с времето по-открито, те даваха израз на своята признателност. Гледаха на Пий с искрена обич и му повтаряха колко са му признателни, че успя с предвидливост да ги направи победители в едно решително сражение. За легионерите не беше от значение фактът, че положителното отношение на началника им към тях се дължи единствено на прагматични подбуди, че не се е влюбил изведнъж в тях, ами просто иска да ги използва максимално срещу Хиртулей. Войниците вече добре познаваха Метел Пий: той се бе оказал една сприхава, но все пак добра баба, която знаеше как да се грижи за своите внучета — римските легионери.
От онова сражение войниците на Пий имаха случай да опознаят още по-добре началника си: първо плаваха заедно от Гадес до Емпория и обратно, сетне извървяха заедно хиляда километра из непознати земи, населени с враждебни варвари; а Метел Пий бе успял през цялото това време да ги опази далеч от всякаква опасност. Затова в дните, когато Квинт Цецилий Метел Пий обикаляше палатките в лагера край Сеговия, беше наобиколен от внимание и благодарност. С времето мъдрите му действия, както и римското му чувство за дълг му бяха осигурили армия, с която никога не би се разделил. Тези бяха негови войници. Това, което му беше по-трудно да възприеме, бе, че той беше техният пълководец. Синът му така и не се примири с последното — с голямо усилие на волята придружаваше баща си из безкрайните му разходки из лагера. Метел Сципион не беше толкова традиционалист по възпитание, колкото сноб по характер; по природа беше неспособен да общува на равна нога и да изпитва близост към хора, които стояха по-долу от него в обществото… А може би дори и с такива, които не му отстъпваха по положение, но нямаха родствена връзка с него.
В деня, в който Метел Пий се реши да изведе армията от лагера и да предизвика Хиртулей, войниците му най-после разбраха защо началникът им бе събрал шестте легиона и конницата в лагер с по-малки от обичайните размери: целта му беше да подлъже Хиртулей, че разполага с не повече от пет легиона, при това с непълен състав. Нещо повече, здравите стени на лагера трябваше да компенсират липсата на пълно въоръжение — така поне нумидийците твърдяха, докато гонеха конницата на Хиртулей към Сеговия.
Метел Пий беше разтворил книгата с тактическите теории на Сципион Африкански, за да научи на какъв терен трябва да строи войската си генерал, който разполага с ограничени сили и чиито войници са с паднал дух. Отговорът беше: пресечена местност с дерета, потоци и ниска растителност. Хиртулей си даваше сметка, че за да устои на фронталната атака на четирийсет хиляди души добре въоръжени испански войници, Метел Пий ще трябва да подсили крилата и да отслаби центъра. За да компенсира тази си слабост римлянинът разчиташе на нумидийската конница, която беше изнесъл далеч напред и на която между другото беше дал заповед да се държат наглед своеволно, все едно нямат добър началник. Когато съгледвачите му съобщиха, че Бабата изважда войската си пред лагера, Хиртулей изпита известно колебание дали да приеме предизвикателството. Но начинът, по който врагът се построи, му вдъхна повече увереност и той даде заповед на армията да се готви за бой.
Крилата на Бабата влязоха първи в схватка с войската на Хиртулей. Под командването на Хиртулей подсиленият център се втурна напред към слабите места в строя на врага: разчиташе със сила да извърши пробив и за кратко време да изтегли три легиона в тила на противника — така щеше да подхване римляните в гръб и да им нанесе съкрушително поражение. Но в мига, в който испанските легиони се озоваха между двете зле построени крила на Метел Пий, капанът се затвори зад тях. Пий беше разположил най-добрите си войници по крилата: част от тях внезапно се изтеглиха, към отслабения център, докато другите заобиколиха врага и се строиха по крилата. Преди да направи и опит да се измъкне, Луций Хиртулей беше хванат като в клещи, армията му се поддаде на страха и сражението вече беше изгубено. Двамата с по-малкия му брат загинаха на бойното поле, докато войниците на Метел посякоха огромна част от армията им. Малцина от испанските легионери на Серторий оцеляха: онези, които се отърваха, хукнаха да бягат чак в Лузитания, където разнесоха новината за катастрофалното поражение. Никой от онези части на Испания повече нямаше да посмее да воюва за Серторий. Събратята на Хиртулеевите войници от поречието на Анас се бяха почувствали излъгани от Метел Пий и след като не успяха да го настигнат, решиха за отмъщение да плячкосат намиращите се под римски контрол земи на юг. Когато научиха обаче за съдбата на испанските легиони, всички варвари проклеха лошия си късмет и побързаха да се изпокрият в горите.