Помпей прие предизвикателството и им написа нещо, което не бяха чели през живота си.
„До римския сенат и народ.
Пиша ви това писмо от Емпория на октомврийските нони, в годината, когато римски консули са Луций Октавий и Гай Аврелий Кота. На октомврийските иди ще потегля на поход по поречието на Ибер до мястото, където река Дурий и река Пизорака се сливат, преди да се влеят в Ибер. Там има един град на име Септиманка, който е обграден от плодородни хълмове. Надявам се, че областта ще ми позволи да презимувам заедно с войниците си. Иначе рискуваме да гладуваме. За щастие армията ми не е толкова многобройна, колкото преди две години, когато за пръв път стъпих в Емпория. Силите ми възлизат на четири легиона, всеки от които с по-малко от четири хиляди души личен състав. Конница не притежавам изобщо.
Защо трябва да водя своите четиринайсет хиляди войници през осемстотин километра враждебна земя, само за да им намеря място за презимуване? Защото в Източна Испания няма какво да се яде. Това е причината. А защо просто не си купя храна от Галия или Италийска Галия, след като ветровете по това време на годината позволяват корабите да пристигнат без усложнения в Испания? Защото нямам пари. Нямам пари нито за храна, нито за наем на корабите. Това е причината. Нямам друг избор, освен да плячкосвам земите на испанските племена, при това само на онези, които се окажат достатъчно слаби, та да не успеят да отблъснат моите четиринайсет хиляди изгладнели легионери. Ето защо се налага да предприема такъв дълъг поход — единствено с надеждата, че ще успея да ограбя испанските племена. По поречието на Ибер няма как да се сдобия с хранителни запаси, ако не превзема някоя от крепостите на Серторий, но това е невъзможно при обстоятелствата, в които се намирам. Колко време беше нужно на Рим да сломи съпротивата на Нуманция? А Нуманция е село в сравнение с укрепените градове като Калгурида или Клуния. Пък и начело на отбраната на Нуманция не стоеше римлянин.
Научили сте от моите доклади, че през последните две години не постигнах успехи на бойното поле, нищо че моят колега Квинт Цецилий Метел Пий Понтифекс Максимус успя да компенсира загубите ми със своите победи. Квинт Серторий е противник, с когото човек трябва да свикне да воюва. Това е неговата земя, той я познава по-добре от всеки римлянин, както познава по-добре и жителите й. Аз не ги познавам. Направих, което беше по силите ми. Не мисля, че някой друг на мое място би се справил по-добре. Колегата ми Пий беше чакал три години, преди да постигне първата си победа. Аз поне успях да помогна при две римски победи през втората година от командването ми, когато заедно с колегата Пий обединихме сили, за да победим Серторий първо на река Сукрон, после при град Сагунт.
Двамата с Пий вярваме, че ще победим. Това не са празни обещания. Ние ще успеем наистина. Но за да спечелим, се нуждаем от малко помощ от родината. Имаме нужда от повече легиони и от пари. Не казвам: «от повече пари», защото досега не съм получил и петак. Нито мисля, че колегата ми Пий е получил каквито и да е средства, освен държавната стипендия, която усвои още през първата година на управлението си в Испания. Да, чувам ви какво отговаряте: спечели няколко победи, плячкосай няколко града и ще се сдобиеш сам с нужните пари. Е, в Испания нещата не стоят точно така. Тук пари няма. Единственото, на което можем да се надяваме, щом превземем някой град, е да намерим поне малко храна. Пари няма никъде. И с надеждата, че някой чете писмото ми, ще подчертая дебело: ПАРИ НЯМА. Когато ме пратихте тук, ми дадохте шест легиона, хиляда и петстотин души конница, както и достатъчно пари да платя на войниците и да им осигуря прехраната за около половин година. Това беше преди две години. Касата ми се опразни за половин година. А това беше преди година и половина. Повече пари не дойдоха. Нито повече войници.
Знаете — тъй като двамата с колегата ми Пий сме ви го съобщили отдавна, — че Квинт Серторий е сключил договор с Митридат Понтийски. Съгласил се е да потвърди всички завоевания на цар Митридат и да му позволи да извърши нови завоевания, щом стане римски диктатор. Това е достатъчно свидетелство, че амбициите на Квинт Серторий не се ограничават в това да се провъзгласи в цар на Испания, той иска да бъде цар на Рим, каквато и титла да възприеме официално. Има само двама души, способни да го спрат. Колегата ми Пий и аз. Казвам го, защото само ние двамата сме на място, в Испания, и защото вече доказахме, че сме способни да го победим на бойното поле. Но няма да успеем да го спрем със средствата, с които разполагаме. На своя страна той има цялото годно да носи оръжие население на Испания, освен това разполага с невероятната способност да прави от испанските варвари дисциплинирани римски легионери. Ако не се радваше на тези две предимства, да сме го спрели още преди две години. Но той е все още тук, все още събира войници и ги учи как да побеждават. С колегата ми Пий не можем да събираме войници в Испания. Никой разумен човек не би се присъединил към армиите ни. Ние нямаме с какво да плащаме на войниците си. Нямаме с какво да ги нахраним. А боговете са ни свидетели, че и няма с каква плячка да подмамим, когото и да било — плячка няма никаква.