Пролетта идваше рано по горното течение на Дурий, а Помпей нямаше намерение да губи време. Остави жителите на Септиманка и Термес да засеят полята си с жито (с едно наум, че реколтата трябва да е по-богата, в случай че римляните се завърнат на другата зима) и начело на четирите си легиона пое срещу течението на Пизорака в посока Паланция — град, който се беше обявил в подкрепа на Серторий навярно заради противоположния избор на съседите от Септиманка.
Метел Пий също изостави сравнително рано зимния си лагер в Нарбонска Галия, прехвърли Пиренеите и на свой ред се насочи нагоре по течението на Ибер с намерение да пресрещне Помпей. Най-важната му задача обаче беше друга: да отвори път за римските войски между поречието на Ибер и Централна Испания. Затова, щом стигна бреговете на Салон — голям приток на Ибер, извиращ в склоновете на Юга Карпетана, — той се насочи към планините на юг и един след друг превзе всички лоялни на Серторий градове. В края на своята победоносна кампания той разполагаше с удобен път до своята провинция, а освен това беше отрязал връзките на Серторий със земите покрай реките Таг и Анас. Това означаваше, че племената в Лузитания са окончателно откъснати от своя римски предводител.
Паланция се оказа костелив орех, затова Помпей реши да я подложи на същата обсада, каквато Сципион Емилиян беше организирал навремето под стените на Нуманция — нещо, което сам изтъкваше пред жителите на града. За да отвърне на удара, Паланция прати вест до Серторий в Оска и той веднага пристигна, обсаждайки обсадителите. Беше очевидно, че не иска да се занимава с Бабата от Далечна Испания, който безпрепятствено покоряваше градовете по бреговете на Салон. Серторий продължаваше да вярва, че тъкмо Помпей е слабата брънка в римската верига.
Нито Помпей, нито Серторий имаха интерес от пряк сблъсък при Паланция — целта на първия беше да отслаби отбраната на града, докато на втория — да омаломощи първия. Затова докато Помпей трупаше дървета и пънове под стените на Паланция с намерение да подпали здравите дървени стени, Серторий подлагаше на постоянни атаки хората на Помпей, удряйки там, където противникът се окажеше най-слабо защитен. В края на април Помпей се оттегли, а Серторий остана да помогне на града да възстанови укрепленията си, преди да подгони римляните.
Месец по-късно Помпей и Метел Пий се срещнаха под стените на една от най-мощните крепости на Серторий — Калагурида, на бреговете на Ибер.
Като подарък за Помпей Прасчо носеше сандък пари и водеше два легиона плюс още шест хиляди войници за попълване състава на старите четири. Начело на подкреплението, което Рим бе успял да изпрати в Испания, стоеше не друг, а новият проквестор Марк Теренций Варон.
Колко радост изпита Помпей да види пред себе си оплешивялото теме на своя приятел! Дори не се срамуваше да покаже сълзите си пред другите офицери.
— Бях тръгнал от Галия, преди Варон и подкрепленията да стигнат Нарбон — обясняваше Прасчо, докато тримата разговаряха в палатката на Помпей и отпиваха от чашите с разредено вино. — Но го срещнах на слизане от долината на Салон. Мога дори да се похваля, че и за мен имаше предвиден сандък като твоя.
Помпей въздъхна тежко.
— Излиза, че писмото ми е свършило работа — сподели той пред Варон.
— Свършило работа ли? — засмя се Варон. — Бих казал, че нещо се подпали под задниците на сенаторите: все едно Сатурнин беше възкръснал, за да се обяви пак за римски цар! Да беше видял лицата им, когато Лукул започна да изброява всички галски племена на земята! Перспективата да ни се изсипят на гости по дирите на Серторий не зарадва абсолютно никого.
— Лукул ли? — учуди се Помпей.
— Да, Велики, Лукул свърши всичко!
— Защо? Не мислех, че изпитва мили чувства към мен.
— Предполагам, че е така. Но мисля, че се страхуваше най-вече да не би някой да го предложи за твой заместник в Испания. Той е добър военен, но последното, което желае, е да воюва в Испания. Та кой разумен човек би го желал?
— Да, наистина, кой? — подсмихна се Прасчо.
— И така, разполагам с шест легиона, при това имаме с какво да платим на войниците — обобщи Помпей. — Колко пари успя да ни донесеш, Вароне?
— Достатъчно да изплатиш дължимото на живи и умрели, както и да остане за заплатите на живите за тази година. Но за нещастие няма да имаш за повече. Съжалявам, Велики, Рим просто не можа да намери повече пари.