— Единствената утеха — сподели Помпей пред Прасчо към края на секстил — е, че Серторий има същите проблеми като нас.
— Да, но неговите складове са пълни с жито от минали години — отвърна мрачно Пий. — Ще се оправи по-лесно от нас.
— Аз бих могъл да се върна по поречието на Дурий — предложи с известно колебание Помпей. — Но не мисля, че областта ще успее да изхрани четири легиона.
Метел Пий взе друго решение.
— Тогава аз ще се върна в своята провинция, Велики. Пък и не мисля, че ще ти трябвам другата пролет. Каквото има да се върши в Близка Испания, ти ще успееш сам да се справиш. Но за моите войници храна в Близка Испания със сигурност няма. На теб ти остава да превземеш някоя от големите крепости на Серторий и да нахраниш войниците си, с каквото намериш. Бих могъл да взема два от легионите ти със себе си в Далечна Испания, където да презимуват. Ако си ги искаш обратно напролет, ще ти ги пратя… Но ако смяташ, че и тогава няма да си в състояние да ги изхраниш, ще ги задържа. Ще ми бъде трудно, но Далечна Испания е била единствената по-слабо ударена от бедствието страна на запад от Киренайка. Бъди спокоен, няма да оставя никой войник гладен.
Помпей прие предложението и Метел Пий се насочи с осемте легиона към своята провинция доста по-рано, отколкото бяха предвиждали. Четирите легиона, които Помпей задържа, бяха пратени повторно в областта на Септиманка и Термес, докато самият Помпей, Варон и конницата останаха да използват пашата по долното течение на Ибер (благодарение на дъждовете поне за конете паша имаше в изобилие, затова Помпей щеше да остави конницата под командването на Варон да презимува в Емпория). Помпей използва времето да напише второ писмо до римския сенат. И макар този път Варон да беше до него, предпочете сам да си напише писмото.
„До римския сенат и народ:
Давам си сметка, че в Рим и Италия също има недостиг на зърнени храни. Пратих два легиона под командването на колегата ми Пий в Далечна Испания, където положението е малко по-добро, отколкото в моята провинция.
Не искам да ми пращате провизии. Ще успея все някак да спася войската от гладна смърт, също както и ще успея да притисна още по-жестоко Квинт Серторий. Но пак настоявам за пари. Все още дължа около една годишна заплата на войниците си, а ми омръзна да живея в неведение за бъдещето.
Макар да се намирам на западния край на земята, дочувам за събитията из другите краища на света. Знам, че Митридат е нахлул във Витиния през лятото, веднага след смъртта на цар Никомед. Знам, че племената по северните граници на Македония нападат провинцията по цялото протежение на Вия Егнация. Знам, че пиратите не позволяват на римските кораби да доставят жито от Източна Македония и Римска Азия, за да се превъзмогне житната криза. Научих, че тазгодишните консули Луций Лукул и Марк Кота са били принудени да поведат война срещу Митридат. Знам, че Рим има жестока нужда от парични средства. Но също така разбрах, че сте предложили на консула Лукул седемдесет и два милиона сестерции да наеме боеспособна флотилия, и че той е отклонил предложението ви. Излиза, че разполагате с поне седемдесет и два милиона сестерции в някое скривалище на хазната, нали така? Ето това най-много ме тревожи. Смятате Митридат за много по-голяма опасност от Серторий. Е, аз не мисля така. Единият е обикновен източен деспот, който разчита единствено на численото превъзходство на войската си, другият е римлянин. Силата му се крие тъкмо в римския му произход. Знам с кого бих предпочел да воювам. В действителност иска ми се да бяхте връчили командването във войната срещу Митридат на мен. След неблагодарната работа, която свърших в Испания, подобна задача би била приятно занимание за мен. Но за нас, хората в Испания, никой вече не се сеща.
Не мога да продължа войната в Испания, без да получа поне част от онези седемдесет и два милиона сестерции, затова предлагам да отворите скривалището и да извадите няколко торби. Другата възможност е ясна: ще разпусна войската си още тук, в Близка Испания — целия състав на четирите легиона, които са при мен, и ще ги оставя да се оправят сами. Пътят до дома е дълъг. Лишени от командване, лишени от боен строй, не вярвам, че мнозина ще се опитат да се приберат у дома. Повечето от тях ще сторят каквото и аз бих сторил на тяхно място — ще отидат при Квинт Серторий и ще му предложат да служат в неговите легиони, защото той ще ги нахрани и ще им плаща в срок. Всичко зависи от вас. Или вие ще ми пратите пари, или ще разпусна войската си.