Между другото, още не сте платили за държавния ми кон.“
Помпей си получи парите: сенаторите добре разбраха смисъла на ултиматума му, ако го беше поднесъл в по-деликатна форма, навярно щяха да се престорят, че не са го разбрали. Цялата страна мърмореше срещу подобно изнудване, но пък нямаше кой да се противопостави на евентуално нападение от страна на Квинт Серторий — особено ако четири легиона от Помпеевата армия се присъединят към него. Шокът от писмото на Помпей беше толкова голям, че дори и Метел Пий получи пари. Двамата римски генерали трябваше да намерят и храна.
Двата легиона от Далечна Испания се прибраха при Помпей заедно с голям обоз провизии. Гней Помпей Велики беше в състояние да поднови войната с Квинт Серторий. Най-после успя да превземе Паланция и се насочи към Кавка, където помоли местното население да поеме грижата за болните и ранените войници. Градските жители се съгласиха, но Помпей беше представил като болни и ранени най-добрите си войници, които завзеха Кавка отвътре. Една след друга крепостите на Серторий падаха в ръцете на Помпей, а заедно с тях пропадаха и складовете със зърно. Докато дойде зимата, само Калагурида и Оска бяха останали под контрола на Серторий.
Скоро Помпей получи писмо от Метел Пий.
„Много се радвам, Помпей, че тазгодишните ти действия успяха да прекършат гръбнака на Серторий. Може победите на бойното поле да са били мои, но ти използва цялата си решителност и търпение да изтощиш врага. Нито веднъж не помисли да се откажеш, нито за миг не остави време на Серторий да си поеме дъх. А той винаги нападаше тъкмо теб, докато аз имах късмет да се бия с Хиртулей — добър войник, но далеч не от класата на Серторий, или с Перперна — пълно нищожество.
И все пак иска ми се да похваля и войниците — както от твоите, така и от моите легиони. Това беше най-тежката и най-неблагодарна война, която Рим е водил някога. Войниците ни трябваше да преминат през ужасяващи изпитания. Но двамата с тебе не бяхме заплашени, от каквито и да е брожения или бунтове, нищо че заплатата идваше с повече от година закъснение, а плячка отникъде не падна. Трябваше да завземаме крепости само за да изгребем до дъно складовете с храна. Да, Гней Помпей, ние разполагаме с две великолепни армии и ми се ще да вярвам, че Рим ще им се отблагодари според заслугите. Но не вярвам. Рим не може да бъде победен. Може да изгуби много битки и много войници, но война никога няма да изгуби. Може би нашите предани армии са причината: война не се губи с такива лоялни, дисциплинирани и решени на всичко войници. Ние, пълководците и провинциалните управители можем да постигнем много, но в крайна сметка искрено вярвам, че признанието на народа трябва да бъде към римския войник.
Не знам кога смяташ да се прибереш в родината. Предполагам, че след като сенатът ти е връчил специалното поръчение, той ще трябва да ти го отнеме. Колкото до мен самия, аз съм управител от името на сената на Далечна Испания и не бързам да се връщам в Италия. В такива моменти за сената ще е по-лесно да ми удължи пълномощията, ако го пожелая, отколкото да търси нов управител. Затова ще поискам пълномощията ми да бъдат удължени с поне още две години. Преди да напусна провинцията си, иска ми се тя да е стъпила на крака и да бъде добре защитена от лузитаните.
Не ми се ще да бързам с прибирането си, защото знам, че там ме чака нова война — война със самия сенат по въпроса къде да настаним ветераните ми след тяхното уволнение. Няма да позволя войниците ми да останат без възнаграждение. Ето защо имам намерение да заселя войската си в Италийска Галия, но на северния бряг на Пад — сред огромните площи плодородна почва и богати пасища, които и до ден-днешен ползват единствено галите. Тъй като не става дума за римска земя, сенатът няма да има нищо против, а аз винаги ще съм готов да защитя ветераните си от агресивните им съседи. Вече съм обсъдил въпроса с центурионите, които изразиха своето задоволство. Войниците ми няма да се наложи да чакат с години поредната поземлена комисия от затлъстели бюрократи да прекроява землища и да попълва списъци… И повечето време да си клати краката и да си прекарва времето в сладки приказки. Колкото повече комисии виждам през живота си, толкова повече се убеждавам, че комисията може да създава единствено проблеми.