Всички присъстващи бяха посветени в заговора. Повечето се страхуваха, защото знаеха с кого си имат работа. Затова и виното се лееше като вода — до такава степен, че Перперна се тревожеше ще остане ли трезвен човек, който да свърши работата. Малката бяла сърна беше дошла заедно с господаря си — той не се отделяше от нея никъде — и се настани на почетната кушетка между Серторий и домакина. Перперна прие това като нова обида и се изпълни с още по-непреодолимо желание за саморазправа. За да не се издаде, използва някакъв повод и се махна от централната кушетка, настанявайки на свое място полуримлянина, полуиспанеца Марк Антоний. Въпросният Марк Антоний се беше появил на белия свят вследствие сексуалната злоупотреба на някой от известните Антонии с местна селянка. За нещастие баща му никога не го беше припознал за свой син и нищо не му беше завещал от огромните си богатства.
Всички присъстващи започнаха да говорят непристойни приказки, Антоний най-много от всички, а Серторий, който ненавиждаше грубия език и мръсните шеги, потъна в мълчание. Погледът в здравото му око беше почти толкова празен, колкото в сляпото. Един от присъстващите подхвърли някаква изключително груба шега, на която всички прихнаха да се смеят, с изключение на Серторий. Той само се облегна на възглавницата и изкриви лице в погнуса. Уплашен да не би гостенинът да си тръгне без време, Перперна реши да даде сигнал за действие.
Понеже се страхуваше да не би сред общата глъчка съучастниците му да не го чуят, Перперна хвърли с всичка сила сребърната си чаша на пода. Металният предмет оглушително изтрещя на каменните плочки и всички присъстващи застинаха. Но преди замаяният от алкохола Серторий да се осъзнае, Антоний извади бойната кама изпод туниката си и с бързо движение се хвърли отгоре му: Острието се заби в гърдите на Серторий, сърната изпищя от страх и рипна встрани, а господарят й едва сега понечи да се изправи. Всички присъстващи се метнаха върху него, за да го притиснат за кушетката, като в същото време Антоний на няколко пъти изваждаше и забиваше камата в тялото му. Серторий не успя дори да извика; пък и да беше извикал, никой нямаше да се притече на помощ — испанската му охрана вече беше избита пред вратата на Перперна.
Диана се хвърли обратно на кушетката, докато убийците се отдръпваха встрани, за да се насладят на стореното. Животното започна да души окървавеното тяло на господаря си, който не помръдваше. Е, Перперна щеше да запази тази част от удоволствието за себе си! Като грабна захвърлената от Антоний кама, той с рязко движение я заби в левия хълбок на сърната. Диана се сви на кълбо и се строполи върху мъртвия Серторий. Когато самодоволните съучастници хванаха трупа на началника си, за да го изхвърлят през прозореца на улицата, безжизненото тяло на Диана го последва.
Вестта за смъртта на Серторий достигна до Помпей по начин, който в началото го изпълни с ужас и погнуса, но всъщност не беше нещо необичайно за тогавашните нрави. Марк Перперна Вейентон беше пратил главата на убития от Оска до Помпелон по най-бързия възможен куриер. Заедно със своеобразния трофей Помпей получи писмо, в което Перперна напомняше на него и на Метел Пий за стоте таланта злато и за двайсетте хиляди югера земя, които му се полагаха. Перперна изрично споменаваше, че подобно писмо вече е било пратено и до Метел Пий.
Помпей отговори от свое име, но прати копие и до Метел Пий. Писмото гласеше следното:
„Ни най-малко не ме радва да науча, че Квинт Серторий е умрял от ръката на червей като теб, Перперна. Той беше изменник и клетвопрестъпник, заслужаваше смърт, но смърт достойна.
С огромно удоволствие ти известявам, че ти отказвам възнаграждението. Ние не сме обещавали нищо за ничия отрязана глава. Възнаграждението беше за човек, който ще ни даде необходимите сведения, за да можем ние да намерим, заловим или убием Квинт Серторий. Ако случайно нашата обява ти е била представена без изрично упоменаване на условията, значи вината е у преписвана. Но аз самият не съм обнародвал каквото и да е съобщение, в което да не се споменава условието «необходими сведения». Ти, Перперна, произхождаш от фамилия на консули, навремето заседаваше в римския сенат, дори беше претор. Трябва да познаваш по-добре законите.