От известно време усилено се носеха слухове, че цар Митридат набира нова, при това внушителна армия. Причина бил гневът му от решението на Никомед да завещае царството си на Рим. Но никой не знаеше подробности, а Митридат още не беше прекрачил границите на Понтийското царство.
Марк Юний Юнк също беше обект на внимание. За него се говореше, че е успял да настрои срещу себе си всички по-знатни римски граждани във Витиния — особено жителите на Ираклея, на брега на Евксинския понт. Вече били подадени официални жалби до римския сенат, в които местните римски граждани твърдели, че Юнк се опитва да заграби някои от най-големите съкровища на Витиния.
В началото на юни цяла Римска Азия подскочи от ужас — цар Митридат бил тръгнал на война, вече бил завладял Пафлагония и войските му били стигнали Ираклея, на самата граница на Витиния. В Рим вече бяха научили за намеренията на Митридат да присвои царство Витиния за себе си. Близостта на страната, общите корени на витинци и понтийци, както и династическите връзки — всички говорели в полза на Митридатовите претенции. Цар Митридат нямало да позволи римляните да узурпират Витиния! Но под стените на Ираклея многобройните войски на Понт се спрели. Както обикновено Митридат първо предизвикваше Рим, а после замръзваше на едно място да види каква ще бъде реакцията.
Марк Юний Юнк и Квинт Помпей (Витиник) веднага избягали в Пергам, където прекарвали повечето си време в писане на подробни доклади до сената, вместо да се опитат да вдигнат на крак населението на провинцията за отпор срещу понтийския цар. След смъртта на Луций Октавий в Тарс Киликия се оказваше провинция без управител, двата легиона не смеели сами да тръгнат да спасяват Римска Азия, а и Юнк не се бил сетил да ги повика. Двата легиона — фимбрианци, разквартирувани в Ефес и Сарди, били призовани в Пергам, но там си и останали — Витиния била оставена без римска закрила. Очевидно Юнк смяташе да пази собствената си кожа, без да го е грижа за Витиния.
Цезар слушаше внимателно, но не си направи труда да ходи до Пергам. Най-много го тревожеха приказките, че в римска Азия не искат и да чуят за нови пазарлъци с Митридат, но пък и не изгаряли от желание да се бият срещу него… Освен ако управителят не се решел да предприеме нужните мерки. А управителят не издаваше никакви заповеди. В южните краища на провинцията жътвата започваше през квинктил, а в северните — през секстил. А Юнк не си мърдаше пръста. Дори не се сещаше да поръча предварително доставки от жито за войската.
През секстил се разбра, че двамата консули Лукул и Марк Кота получили пълномощия от сената да воюват с Митридат. Изведнъж Витиния осъмна като отделна провинция с управител действащия консул Марк Аврелий Кота. Киликия беше връчена на Лукул. Никой не знаеше каква ще бъде съдбата на провинция Азия, чиито управител беше обикновен пропретор, наобиколен от двама консули. След като и Лукул, и Кота имаха по-висш чин от него, нормално бе Юнк да чака заповеди. Но той не беше човек на Лукул, пък и беше доказал липсата си на организаторски способности. Бъдещето не му готвеше нищо добро.
Скоро след научаването на горната новина Цезар получи писмо от Лукуловия брат — Варон Лукул.
„В Рим цари пълна суматоха, както можеш да си представиш. Пиша ти, Цезаре, защото няма как да следиш събитията тук отблизо, а пък на мен ми се иска сам да избистря мислите си, като ги подредя на хартия. И тъй като не си водя дневник, реших, че само на тебе мога да пиша. Стоя като с вързани ръце в Рим и нищо не може да ме помръдне оттук, освен смъртта на двамата консули едновременно. И тъй като първият консул е мой брат, а вторият — твой вуйчо, никой от нас не би желал последното да се случи. Защо не мога да мърдам от Рим ли? Защото ме избраха за първи консул догодина! Не е ли прекрасно! Колега ще ми бъде Гай Касий Лонгин — мисля, свестен човек.
Нека почна с градските новини. Навярно си научил, че нашият общ приятел Гай Лициний Верес е успял до такава степен да омагьоса не само избирателите, но и теглещите жребия, не се добра до поста на градски претор. Но дали си научил за начина, по който този тип успя да изкористи дори тази не особено доходоносна служба? След като плутократът Луций Минуций Базил умря, без да остави завещание, Верес трябваше да изслуша молбата на неговия най-близък роднина за прехвърляне на наследството. Най-близкият роднина се оказа племенник на Базил, някой си Марк Сатрий. Но познай кой оспори искането му? Хортензий и Марк Крас. И двамата били наели под аренда от Базил големи имоти. Сега дойдоха пред Верес и започнаха да му се кълнат, че Базил щял да им остави въпросните имоти, ако не се бил споминал ненадейно! И Верес се поддаде на увещанията им! Хортензий и Крас си отидоха с по няколко десетки хектара нови имоти, докато Марк Сатрий остана с пръст в устата. Колкото до самия Гай Верес, едва ли е защитил каузата на Хортензий и Крас от любов към справедливостта, не мислиш ли?