Ако приемем жалбите, които сенатът започна да получава от името на западните средиземноморски пристанища, за сериозен документ, изглежда, Марк Антоний отдава повече значение на събирането на пари, отколкото на самото избиване на пиратите. Досега постиженията му във втората насока са доста по-скромни от твоите! Успял да влезе в бой с врага по бреговете на Кампания и твърди, че е постигнал голяма победа, но досега не сме видели нито един корабен нос или пленен пират, за да му вярваме. Предполагам, че се е заканил на Липара, а след това е въздишал, докато подминава Балеарските острови, факт е, че източното крайбрежие на Испания и до днес си остава в ръцете на пиратите — съюзници на Серторий, а Лигурия е неконтролируема. По-голямата част от времето си (според получените жалби) Антоний прекарвал в забавления. Според последния му доклад, получен в сената, догодина възнамерявал да се прехвърли в източния край на Нашето море, в Гитеон на бреговете на Пелопонес. От тази си база, уверява ни той, щял да подхване Крит, където се били настанили всички по-големи пиратски флотилии. Мен ако ме питаш, Гитеон е известен с приятния си климат и приятните си женички.
А сега по въпроса за Митридат.
Новината, че цар Никомед наистина е починал, стигна Рим едва през март — изглежда, виновни за закъснението са зимните бури. Разбира се, завещанието беше прибрано на сигурно място при весталките, а и Юнк вече беше получил разпореждане, щом научи за кончината на царя, незабавно да се отправи към Витиния, където да се захване с нейното присъединяване към провинция Азия. Затова никой в сената не се разтревожи, че сме закъснели. Но съвсем скоро в Рим се получи официалната нота от страна на Митридат, който твърди, че Витиния принадлежи на принцеса Ниса, възстаричката дъщеря на цар Никомед, затова той бил потеглил към Никомидия с намерение да я възстанови на отнетия престол. Никой не прие нотата сериозно: от години не бяхме чували за дъщерята, така че я бяхме отписали. На Митридат пратихме сух отговор в смисъл, че отказваме да признаем претенциите, на каквито и да е тъй наречени наследници на витинския престол. След което му заповядахме да стои далеч от границите ни. Обикновено, щом го заплашим, Митридат се скрива в черупката си като охлюв. Затова сметнахме въпроса за приключен.
Само брат ми не мислеше така. Той веднага надуши война. Дори се опита да държи реч по въпроса пред сената, но… е, не беше освиркан, но беше посрещнат с присмехи. За догодина се предвиждаше да поеме управлението на Италийска Галия. Когато я изтегли при новогодишния жребий, самият Лукул беше щастлив като малко дете. Най-много се беше страхувал да не би сенаторите да решат да отнемат специалното поръчение от Помпей и му връчат командването в Испания на него. Което беше истинската причина през цялото това време да говори в подкрепа на Помпей пред сената. О, той определено не желаеше Близка Испания!
Както и да е. Когато в края на април научихме за смъртта на Луций Октавий в Тарс, брат ми поиска да му бъде прехвърлено управлението на Киликия, а Италийска Галия да бъде наследена от някой от преторите. Предстои война с Митридат, настояваше той, но как смяташ, че реагираха отговорните мъже в сената? С пълно бездействие! Някои едва успяваха да прикрият прозевките си! Човек дори не би си помисли, че точно Митридат е избил осемдесет хиляди римски граждани в Азия преди петнайсет години! Още по-малко, че е държал цяла Мала Азия и Континентална Гърция в ръцете си, преди Сула да го изпъди. Назначените отци обсъждаха, обсъждаха, обсъждаха… И в крайна сметка не стигнаха до решение.
Когато научи, че Митридат е тръгнал на поход и е стигнал под стените на Ираклея начело на триста хиляди души армия, човек би предположил, че все нещо ще се случи и в сената! Е, няма да е познал. Сенаторите все още не можеха да се споразумеят каква тактика да предприемат на изток, камо ли кой да я провежда. Стигна се дотам, че Филип предложи командването във войната на изток да бъде предадено на Помпей Велики! Който (да му отдадем дължимото) има много по-голямо желание да възвърне репутацията си с успехи в Испания.