Най-накрая моят беден Лукул направи стъпката, която го беше срам дори да си помисли преди време — и той отиде да се запознае с Преция. Както можеш да си представиш, подходът му към нея ще да е бил доста по-различен от този на Марк Антоний. Лукул е толкова упорит с жените, а и толкова горд, че трудно би паднал на колене да я моли. Вместо да й поднася скъпи подаръци, да въздиша по изгубените й прелести и да й се кълне във вечна любов и неутолима страст, той подходил към въпроса съвсем делово. Сенатът, казал й Лукул, е бил пълен само с глупаци — от първия до третия ред. На него му било дотегнало да говори на стените. Но пък отдавна бил слушал колко интелигентна и разбрана жена е Преция. Нима тя не разбирала нуждата от това някой оправен човек да бъде изпратен срещу Митридат, преди да стане твърде късно? И дали тя не се досещала, че този оправен човек може да бъде само Луций Лициний Лукул? Ако случайно намирала думите му за истина, дали не би могла да помоли Цетег да направи нещо по въпроса? Очевидно на нея й се е понравило да бъде поставена в интелектуално отношение над сенаторите (човек би си казал, че Цетег е бил включен в общия кюп). Още на другия ден сенатът гласува всичко, което се искаше от него!
Италийска Галия беше преотстъпена на все още неопределен претор. Киликия ще бъде управлявана от брат ми. Нареждането на сената е Лукул да замине незабавно за изток, независимо че е консул, а от догодина да поеме и управлението на Римска Азия, без да се отказва от Киликия. Навремето се предвиждаше Юнк да остане в Пергам и догодина, но се отказахме. Налага се да се прибере още в края на тази година — вече сме затрупани с оплаквания срещу него заради действията му във Витиния, та сенатът гласува единодушно за отзоваването му.
В Италия в момента има само един легион войска. Войниците бяха събрани и обучавани с мисълта да заминат за Испания, но сега ще бъдат предоставени на Лукул. Цетег убеди назначените отци да гласуват седемдесет и два милиона сестерции държавни разходи за набиране на флота. Преди няколко месеца на Марк Антоний не беше дадена и една сестерция. Марк Кота беше назначен за управител на Витиния, но той ще има под ръка тамошната флота, затова и на него не му беше предоставена и сестерция! Докъде стигаме, Цезаре, когато една куртизанка има повече власт от двамата консули, взети заедно?
Скъпият ми брат се покри с незабравима слава, след като отказа да приеме седемдесет и двата милиона. Каза, че разпоредбите за Римска Азия, направени от Сула още навремето, ще му бъдат напълно достатъчни. Щял да събере кораби от различните градове и области в Римска Азия, а след това щял да приспадне разходите от дължимите данъци. И понеже парите, за които ставаше дума, почти не съществуват, назначените отци гласуваха сърдечни благодарности за брат ми.
Сега сме краят на квинктил. Лукул и Марк Кота ще заминат за изток след по-малко от месец. За щастие според конституцията на Сула новоизбраните консули имат по-висок статут от градския претор, затова аз и Касий ще поемем грижата за Рим и ще браним града от Гай Верес.
Експедицията ще пътува единствено по море — като се има предвид, че разполагаме с един-единствен легион, кораби ще се намерят достатъчно. През лятото пътят по море е по-удобен и по-бърз, отколкото преход през Македония. Освен това мисля, че брат ми се страхува да не го въвлекат във война на запад от Хелеспонта, както стана навремето със Сула. Убеден е, че Курион е достатъчно способен да се справи сам с евентуално понтийско нападение срещу Македония. Миналата година Курион и Косконий в Илирия се сработиха и със съвместни усилия подгониха и дарданите, и скордизите. В момента Курион подготвя поход срещу бесите.
Лукул трябва да пристигне в Пергам към края на септември. Какво ще стане след това, нямам представа. Предполагам, че и брат ми не знае.
И това, Цезаре, е всичко по-важно, което е добре да знаеш. Моля те, отговори ми, когато научиш нещо интересно — не мисля, че Лукул ще има време да пише на брат си.“
Прочетеното накара Цезар да въздъхне. Упражненията по правилно дишане и лекциите по риторика вече не му се струваха толкова интересни. Но, от друга страна, Лукул не му беше пратил никаква вест, а и едва ли някога щеше да се излъже. Особено след като цял Рим знаеше за случая с пиратите на Полигон. Лукул сигурно е одобрил действията му, но едва ли се е зарадвал. Той обичаше всичко да си върви по закон. Някой си римски сенатор си бил присвоил правомощията на провинциалния управител. Подобно поведение нямаше как да спечели благоволението на Лукул, дори последният да си дава сметка, че Цезар е бил принуден да бърза.