— Не мисля, че братовчед ми, царят, ще се почувства горд, ако те чуе как гледаш на великото му начинание като на обикновен грабеж на хранителни продукти — отбеляза Евмах. Нито се беше обидил на Марий, нито го гледаше отвисоко, просто до такава степен се страхуваше от Митридат, че не можа да се сдържи.
— Братовчед ти, царят, се нуждае от обучение в римска тактика. Ако я беше получил още навремето, щеше да знае колко е трудно да се изхранва такава голяма армия далеч от изходните пунктове — отвърна му невъзмутимо Марк Марий. — Бях пратен да ви науча как да водите война в тила на врага, как да правите засади и внезапни нападения над селата. Вместо това ми връчихте една армия и ме направихте генерал. Аз не съм специалист в командването на големи армии, но поне притежавам трезв разсъдък. Именно трезвият разсъдък ми подсказва, че от една подобна армия поне половината трябва да се настани някъде, където има плодородна земя, с други думи, край река. Ако царят се разсърди, че говоря само за храна, толкова по-зле за нас!
Докато Марк Марий си намери къде да разположи войската си, двамата изгубиха още време, защото Евмах отказваше да потегли към егейското крайбрежие, преди да е сигурен, че ще успее да намери лагера на Марий. Едва в началото на септември понтиецът прекоси планините Диндимос начело на около петдесет хиляди пехотинци и пое по Долината на един от притоците на Меандър. Разбира се, че колкото по-надолу в долината слизаха войниците, толкова повече обработваеми земи откриваха — допълнителен стимул походът да свърши едва когато всички тези плодородни райони станат владение на Митридат Понтийски.
Понеже повечето големи градове се намираха от южната страна на Меандър, Евмах умишлено подкара войската по добре поддържания павиран път за Триполи, който се намираше на северния бряг. След като обеща на войниците, че ще имат право да грабят, колкото пожелаят, след завземането на Римска Азия, Евмах подмина отдалеч Ниса — първия голям град, който стоеше на пътя им, и продължи по течението на реката към Трали. Не беше възможно армията да не се разделя никъде по пътя, защото трябваше да се събира храна, а понякога някое голямо стадо вакли овци или угоени гъски можеше до такава степен да повлияе на войнишката дисциплина, че цели дружини да хукнат да гонят невинните животинки. Понтийците се оказаха упорити хора и бяха готови да тичат с часове по баирите.
В интерес на истината бавното придвижване на понтийската армия из беззащитните области на Мала Азия се превърна в същинско празненство. Евмах пращаше напред съгледвачи, които му долагаха два пъти на ден една и съща новина — насреща не се виждаше враг. Това той си обясни с пълната неподготвеност на римляните да посрещнат нападение от югоизток. Всички римски легиони (дори тези, които трябваше да бранят Киликия) бяха съсредоточени около Пергам, за да пазят скъпоценната персона на управителя; това го знаеше всеки понтийски пълководец, а Марк Марий го беше потвърдил, изпращайки свои съгледвачи в долината на Кайкос.
Евмах беше придобил толкова приятно усещане за непобедимост, че когато един ден съгледвачите му не се върнаха, той дори не се разтревожи. Армията му се намираше по-близо до Трали, отколкото до Ниса, живописните гънки на речната долина, заради които водите на Меандър изписваха такива сложни завои, се бяха обагрили в наситено златно от натежалите житни класове. Евмах даде заповед войската да се приготви за нощуване. Никой не мислеше да се вдигат укрепления, никой дори не смяташе за необходимо войската да се събира на лагер; войниците безгрижно се настаняваха, където намерят за добре, пръскаха се из цялата долина, палеха буйни огньове и вдигаха глъч, която се чуваше от километри.
Беше паднал здрач, когато от сенките на дърветата изникнаха четирите легиона азиатски доброволци, построени в бойни карета. Врагът налетя на седналите да вечерят понтийци и ги подложи на жестоко клане. Макар като численост да превъзхождаха двойно азиатските гърци, понтийците бяха сварени неподготвени и не можаха да организират никаква съпротива.
При атаката на Цезар Евмах се намираше в далечния край на лагера и тъй като имаше коне под ръка, успя да избяга заедно с повечето си офицери. Зарязал войската си, той хукна да се спасява при Марк Марий и неговата армия в долината на Тембрис.