Но късметът тази година обръщаше гръб на Митридат. Евмах пристигна в лагера на Тембрис точно навреме, за да види как Дейотар начело на галатите тестобоги атакуват Марк Марий с неговите петдесет хиляди войници. Сражението се реши най-вече от конницата, но така и не се стигна до продължителен сблъсък; Митридат разчиташе най-вече на сармати и скити, но те бяха свикнали с безкрайните пространства на степите и трудно се разгръщаха из тесните планински долини, докато галатите бяха у дома си. Хиляди понтийски конници бяха избити.
През декември остатъците от фригийската армия начело с Евмах се прибраха в Зела, докато самият Марк Марий отиде да разговаря с Митридат. Предпочиташе лично да обясни на царя какво се е случило, вместо да се мъчи с подробни доклади.
Азиатските милиции тържествуваха, а заедно с тях всички жители на градовете по Меандър. Празнуването на голямата победа продължи няколко дни.
Преди битката Цезар бе държал реч пред армията и изрично бе подчертал, че Римска Азия защитава самата себе си, че Рим е твърде далеч и римските управници не са в състояние да помогнат на провинцията, че за пръв път в своята история малоазийските гърци трябва сами да защитават свободата си. Цезар говореше на местния гръцки диалект, което допълнително повдигна патриотизма на войниците. В крайна сметка двайсетте хиляди доброволци от Лидия и Кария бяха така въодушевени, че победата им се видя прекалено лесна. В продължение на трийсет дни Цезар ги беше учил на дисциплина, беше им внушавал чувство на гордост и едновременно с това на отговорност и резултатите се оказваха дори по-добри, отколкото се беше надявал в началото.
— Тази година повече понтийски войски няма да видите — сподели Цезар пред Мемнон по време на празничното пиршество, което жителите на Трали дадоха два дни след разгрома на Евмах. — Но догодина могат пак да дойдат. Зависи единствено от жителите на Римска Азия, дали ще успеят да организират своята отбрана. Предполагам, че Рим ще бъде до такава степен зает с бойни действия по другите фронтове, та няма да намери и един излишен пълководец, да не говорим легион, за Азия. Но сега знаете, че можете и сами да се защитавате.
— И това дължим единствено на теб, Цезаре — каза Мемнон.
— Глупости! Това, от което имахте нужда, беше просто някой да ви даде началния тласък. Мой късмет беше, че се намирах в близост и можах да изпълня ролята.
Мемнон се наведе към него.
— Имаме намерение да издигнем храм на Победата възможно най-близо до полесражението. За да не го отнесе ръката при пълноводие, сме си избрали едно хълмче близо до Трали. Ще ни позволиш ли да ти издигнем статуя, която да стои вътре в храма и да напомня на хората кой ги е повел към победата?
Дори лично Лукул да присъстваше и да бе наложил вето над подобно предложение, Цезар не можеше да откаже. Трали се намираше достатъчно далеч от Рим, а и не беше сред големите градове на Римска Азия. Малцина римляни от неговия ранг биха посетили храма на Нике, който нямаше да привлича нито със старинния си характер (нали щяха тепърва да го строят), нито с големи художествени качества. Но за Цезар подобна чест означаваше изключително много. На двайсет и шест години той щеше да има собствена статуя в човешки размер, на която щеше да стои облечен в доспехите на римски пълководец — триумфатор. Защото на двайсет и шест години той беше направил една армия победител.
— Много ще се радвам — кимна той тържествено.
— Тогава още утре ще пратя Главк да те погледне и да ти вземе мерките. Той е добър скулптор, работи в ателиетата в Афродизия, но понеже дойде при нас като доброволец можем да го използваме, докато е тук. Ще гледам да дойде с художника си, който да ти направи няколко цветни скици. Така, ако си имаш друга работа, няма нужда да стоиш за модел.
Цезар си имаше друга работа. Най-неотложната от тях беше да замине при Лукул в Пергам, преди консулът да е научил за събитията при Трали от други източници. И тъй като Бургунд се беше върнал от мисията си при галатите седем дни преди битката срещу Евмах, можеше да прати германеца и двамата писари обратно в Родос — заедно с любимия си кон. Искаше да отиде в Пергам сам.
Разстоянието от Трали до Пергам беше повече от двеста километра, но Цезар се спираше само колкото да смени коня. Сменяше го често, защото искаше да поддържа скорост от поне петнайсет километра в час през деня и десет километра в час през нощта. Пътят беше добър, строен от римляни и макар луната да беше в последна четвърт, небето беше ясно и луната осветяваше местността. След като напусна Трали още на другия ден след празничното пиршество, Цезар пристигна в Пергам три часа след смрачаване на същия ден. Беше средата на октомври.