Галът, който щеше да се бие със Спартак (двамата излязоха трети поред), беше достоен противник — малко по-висок, със също така добре сложено тяло. Галът беше въоръжен с дълъг, леко извит щит и прав, двуостър меч. Най-голямо впечатление правеше сребърният му шлем с източените предпазители за лицето и врата; вместо обичайното перо от шлема стърчеше метална рибка.
Спартак не само не познаваше човека пред себе си, но и никога не го беше виждал преди това. В огромна школа като тази на Филип гладиаторите се запознаят само с докторите, ланистата и колегите си, с които са на един етап от обучението. И все пак някой беше предупредил Спартак, че има срещу себе си опитен боец, участник в четиринайсет схватки и голям любимец на зрителите в Капуа, където най-често се изявяваше.
В началото всичко се развиваше добре за Спартак, който бавно изписваше кръгове, но все пак държеше противника на разстояние. При вида на херкулесовата му физика и привлекателното му лице, много жени от трибуните се влюбиха в него и започнаха да му пращат въздушни целувки. Но тъй като управителят на школата не позволяваше на гладиаторите контакти с жени, преди да са се отличили на арената, въздушните целувки нарушиха концентрацията на Спартак, който изпусна гала от поглед. От невнимание Спартак вдигна малкия си щит твърде високо, при което галът се шмугна като змиорка и рани бедрото му с меча си.
Това беше краят на двубоя, както и краят на самия гал. Всичко се разигра толкова бързо, че зрителите почти не разбраха какво става. Спартак се извъртя и стовари извития си меч върху врата на противника си. Острието разсече прешлените и главата на гала увисна на една страна. Изпълнените с ужас очи на убития все още мигаха, докато устата му сякаш на свой ред пращаше въздушна целувка на убиеца. Разнесоха се писъци и крясъци и мнозина хукнаха да се спасяват, преди да се изповръщат на място.
Спартак беше отведен в служебните помещения.
— Това беше! — отсече ланистата. — От теб никога няма да излезе гладиатор!
— Но той ме рани! — оправда се Спартак.
Но управителят на школата поклати глава.
— Как може толкова интелигентен човек да бъде такъв глупак! — чудеше се той. — Глупак, кръгъл глупак! С тази фигура и с тези природни дадености ти можеше да се превърнеш в най-популярния гладиатор в цяла Италия. Щеше да си създадеш професионална кариера, аз щяха да си спечеля благословията на Луций Марций, който щеше да натрупа големите печалби. Но ти просто не си за този занаят, Спартак, защото си глупак! Умник и глупак едновременно! Напускаш още днес.
— И къде ще отида? — попита разгневен той. — Трябва да си отслужа годините като гладиатор!
— О, за това не се тревожи — успокои го ланистата. — Ще си ги отслужиш, но не тук. Луций Марций притежава още една школа в Капуа, затова ще продължиш в нея. Малко уютно заведение с около сто души гладиатори, десетина доктори и най-известния ланиста в цяла Италия. Казва се Гней Корнелий Лентул Бациат. Известен е като Бациат Варварина. Той е родом от Илирик. След месеците, които прекара при мен, Спартак, Бациат ще ти се стори като кошмар.
— Ще се справя — заяви той.
Призори на другия ден докараха затворена кола, извадиха го от килията, където беше прекарал нощта, и го натикаха вътре. Щом хлопнаха и залостиха вратичката зад гърба му, Спартак си даде сметка, че се намира в голям дървен сандък — дори с кочияша можеше да разговаря единствено през пролуките между дъските. Беше затворник и дори нямаше право да знае къде го водят! Затворник! За роден римлянин като него мисълта за отнетата свобода беше толкова чужда и непоносима, че докато колата стигне школата на Лентул Бациат, Спартак беше изпаднал в несвяст от блъскане с глава по дъските.
Това се беше случило преди година. Двайсет и пет години беше навършил в първата школа, но двайсет и шестия — между стените на школата, която другарите му наричаха Вила Бациатус. Списъците й обикновено включваха сто души — петдесет траки и петдесет гали. За Бациат хората нямаха имена. Всички бяха преместени от друга школа заради едно или друго прегрешение — най-често насилие или опит за бунт. Животът им напомняше този на робите в мините с тази разлика, че във Вила Бациатус не ги държаха оковани във вериги, а иначе ги хранеха добре, настаняваха си в удобни легла и дори им намираха жени.