Бациат държеше четирийсет робини, чието основно задължение, освен помощта в кухнята, беше да утоляват сексуалния глад на гладиаторите. Всеки гладиатор беше посещаван от жена веднъж на всеки три нощи. И тук имаше график. Седемте или осемте жени бяха водени групово към килията, където ги заставяха веднага да лягат в посоченото легло… И да станат от него веднага щом половият акт приключи. Мъжете, които можеха, имаха право на три или четири акта на нощ, но винаги с различна жена. Понеже си даваше сметка, че подобни връзки могат да създадат условия за близост между мъже и жени, Бациат нареди пазачи да стоят пред килиите с жени (задължение, от което никой не бягаше, тъй като килиите бяха осветени цяла нощ) и да наблюдават да не би някоя жена да смени леглото или някой гладиатор да се опита да поведе разговор.
Не всичките сто гладиатори се намираха в школата по едно и също време. Във всеки един момент между една трета и половината от тях бяха някъде по местоназначение. Гладиаторите ненавиждаха пътуванията, защото битовите условия бяха далеч по-лоши, отколкото в школата, а нямаше и жени. Но пък отсъствието на една или друга група гладиатори оставяше време за почивка на робините (които следваха поредното строго разписание, Бациат обожаваше да съставя всякакви графици и разписания) и позволяваше на онези в напреднала бременност да родят и да се върнат на работа. Жените имаха право на пълна почивка само един месец преди и един месец след раждане, което означаваше, че всяка от тях търсеше начин да не забременява или да направи аборт възможно най-скоро. Всяко новородено бебе беше отделяно незабавно от майката. Ако беше момиче, хвърляха го веднага на бунището, ако беше момче, носеха го за оглед при Бациат. Той винаги намираше по някоя клиентка, готова да заплати за осиновяването на момченце.
Начело на женското отделение в школата стоеше една истинска тракийка на име Алузо, която е била жрица при племето на бесите. Имаше войнствена природа и беше прекарала девет година като курва в школата на Бациат, заради което го ненавиждаше по-силно и от гладиаторите. През първата година на престоя си във Вила Бациатус беше родила момиченце, което по законите на родината й трябваше един ден да я наследи като жрица. Колкото и да беше умолявала Бациат да остави момиченцето живо, той го беше захвърлил на боклука. Оттогава Алузо си вземаше лекарството и никога повече не забременя. Но обидата остана и тя се кълнеше във всички тракийски божества, че Бациат ще умре от бавна смърт.
Вследствие на всичко изброено Гней Корнелий Лентул Бациат се славеше като един от най-добрите професионалисти в гладиаторския бранш. Всичко беше под контрол. От погледа му не убягваше нито една подробност, която можеше да застраши сигурността на школата. Именно заради тези негови изключителни качества гладиаторите, които бяха изгонени от другите школи заради неспособност при него се превръщаха в любимци на публиката. Другата причина за успеха бяха и личните му качества на управител. Той на никого нямаше доверие, всичко по-важно държеше да свърши и провери сам. Оръжието и доспехите се съхраняваха в каменна крепост, от която само той имаше ключ. Всички сметки и регистри минаваха през ръцете му, всички пътувания се уреждаха лично от него, всеки пазач, прислужник, оръжейник, готвач, перачка, курва, доктор или помощник-учител беше назначаван лично от него. Единствен Бациат от цялата школа се виждаше със собственика Луций Марций Филип, който не смееше да стъпи в школата, но викаше Бациат при себе си в Рим. Освен това Бациат беше единственият служител на Филип, който беше останал след повсеместните чистки, извършени от Помпей няколко години по-рано из имотите на сенатора. Помпей беше до такава степен смаян от способностите на Бациат, че му беше предложил да стане иконом на работодателя си. Той беше отказал с усмивка, тъй като обичаше работата си.