Но краят на Вила Бациат наближи, когато Спартак и седем други гладиатори се върнаха от един ангажимент в Ларин. Това беше в края на месец секстил, в годината, когато Цезар напусна службата си при Марк Антоний в Гитеон и бързаше да бъде посветен в жречески сан в Рим.
Случилото се в Ларин по същото време не остана скрито дори за осем души гладиатори. В края на предишната година един от най-знатните граждани на Ларин, Стаций Албий Опианик, беше съден от племенника си Авъл Клуенций Хабит заради опит за убийство срещу него. Делото се бе разглеждало в Рим и на бял свят излезе ужасяващата история на един масов убиец, който в продължение на двайсет години беше убивал своите съпруги, синове, братя, зетьове, девери и шуреи, братовчеди и т.н. Всяко убийство беше с цел присвояване на наследство и власт. Опианик беше личен приятел с богаташа Марк Лициний Крас и за малко да бъде оправдан. Не друг, а народният трибун Луций Квинкций бе взел участие в тъмната афера, като огромна сума беше събрана от обвиняемия и неговия патрон Крас за подкупване на всички съдебни заседатели. Това, че в крайна сметка Опианик беше осъден, не беше по негова вина, а заради човека, който трябваше да подкупи заседателите — същия онзи Гай Елий Стайен, който навремето беше помогнал на Помпей, а сетне си присвои деветдесет хиляди сестерции недоизплатени подкупи от Гай Антоний Хибрида. Стайен беше до такава степен пропаднал човек, че не можеше да свърши почтено дори най-непочтената сделка на света. Парите, които Опианик му беше дал да подкупи заседателите, Стайен запази за себе си, а Опианик беше осъден.
В Ларин трудно можеше да се намери друга тема за разговор, освен потресаващите престъпления на Опианик — дори по времето, когато в града дойдоха гладиатори. И причината за липсата на интерес бе тъкмо твърде честото провеждане на траурни игри; в града почти не бяха останали непогребани знатни хора. И така, докато гладиаторите стояха оковани в двора на местната странноприемница, четиримата им пазачи обсъждаха престъпленията, а гладиаторите се правеха, че ги слушат. Макар да им беше забранено да говорят, естествено, никой не спазваше забраната. С времето жителите на Вила Бациатус бяха създали своя система на общуване и сега, когато и четиримата пазачи се бяха разприказвали за масовото убийство, осемте затворници можеха да проведат оживен разговор.
Въпреки огромните препятствия, които старателният Бациат беше създал на своите възпитаници да поддържат какъвто и да е контакт, след дванайсет месеца, прекарани в школата, Спартак беше сред най-уважаваните ветерани сред гладиаторите и беше оплел в конците на сложен заговор всички свои другари по съдба. След една година престой той вече познаваше всички във Вила Бациатус, знаеше и как да поддържа ежедневни връзки с хора, които по правило трябва да вижда веднъж на няколко месеца. Ако Бациат се бе потрудил да създаде сложна плетеница от всякакви графици, за да не позволи на гладиатори и курви да общува помежду си, то Спартак от своя страна беше създал не по-малко сложна плетеница от връзки между същите тези гладиатори и курви, така че сведенията и идеите се разнасяха сравнително лесно между килиите. Всеки имаше право да изрази собствено мнение и да предложи нещо друго. В интерес на истината усложнената система на общуване спаси гладиаторите от излишни сблъсъци помежду им, а Спартак нямаше защо да се бои от съперници кой да застане начело на бунта.
Още в началото на лятото беше започнал да проверява настроенията и към края на горещия сезон планът му за действие беше напълно готов. Всички гладиатори без изключение бяха дали съгласието си в случай, че Спартак измисли начин за бягство, да участват в авантюрата. Курвите, на които Спартак особено разчиташе, щяха да помагат.
Сред гладиаторите имаше други двама римски дезертьори, чийто военен опит и чувство за дисциплина бяха кажи-речи равни на Спартаковите. След много задочни разговори с този и онзи той ги беше назначил за свои помощници. Двамата се биеха като гали на арената. Единият беше възприел псевдонима Крикс, другият — Еномай. Публиката не обичаше да чува латински имена — това й напомняше, че повечето гладиатори са низвергнати римски граждани. По волята на случайността Крикс и Еномай се намираха заедно със Спартак в групата от Ларин. Това позволи на Спартак да насрочи деня за действие по-рано, отколкото беше очаквал.