Щяха да действат осем дни след завръщането си от Ларин, независимо от броя на гладиаторите, намиращи се по това време в школата. Тъй като това беше точно след пазарния ден, навярно повечето гладиатори щяха да са на разположение. Септември месец Бациат съкращаваше участията на хората си, за да си вземе заслужена почивка и да навести Филип в Рим.
Тракийската жрица се беше превърнала в най-горещата поддръжница на Спартак. След като всички дадоха съгласието си със заговора, сред гладиаторите се наложи правилото, ако Алузо трябваше да легне с мъж от килията на Спартак, така да се наредят нещата, че да прекарат нощта в едно легло. Само с шепнене и знаци Спартак и Алузо бяха обсъдили всички подробности около плана за бягство, стараейки се да не подминат нито една възможност. Алузо обеща, че с помощта на курвите ще поддържа желанието за действие у мъжете. Робините се заеха да крадат кухненски прибори — правеха го толкова планомерно, че когато липсите се разкриха и Бациат набеди един от готвачите, никой дори не помисли, че случката предвещава бунт. Инструментите бяха няколко — сатър, ножче, връзка здраво конопено въже, стъклен буркан, който беше натрошен на парчета, и кука за месо. Скромни придобивки, но напълно достатъчни за осем души — гладиатори. Оръжията се криеха в женските килии, които курвите сами си чистеха. Но в нощта преди бягството жените, които трябваше да навестят килията на Спартак, носеха под оскъдното си облекло всеки един от инструментите. Алузо не беше сред тях.
Зазори се. Осемте излязоха на двора, за да закусват. Бяха полуголи, но под препаската си всеки носеше парче въже с дължина около метър. Пазачът с лъка, докторът и двамата бивши гладиатори, които сега надзираваха дворовете, бяха удушени толкова светкавично, че вратата на килията остана да зее отворена. Спартак и другите седем гладиатори грабнаха скритите под възглавниците оръжия и преди някой да е разбрал за инцидента, плъзнаха по коридора, отваряйки килиите с ключа, отнет от пазача. Спартак и другите действаха еднакво ефективно и бързо обезвреждаха всички пазачи в килията.
Никой не изрече и дума, никой не издаде дори стон. Спартак и останалите гладиатори бяха завзели всички килии и празните дворни пространства пред тях. Някои от убитите пазачи носеха ключове, които позволиха на бегълците да отключат още много от безбройните врати в школата. С всяка минута седемдесетте гладиатори, които се намираха в този паметен ден във Вила Бациатус, се приближаваха все повече и повече към заветните външни стени. Обсадиха дървената барака, в която се пазеха брадвите и другите сечива за около минута и без никакво суетене всички инструменти бяха разпределени. Сега се усети другото слабо място в системата на Бациат — именно дебелите вътрешни стени не позволяваха на пазачите от външните помещения да разберат какво се случва във вътрешните. Бациат не се беше сетил навреме да построи наблюдателни кули и да следи постоянно какво става из цялата школа.
Охраната даде тревога едва когато бегълците нахлуха в кухните, но вече беше късно. Гладиаторите се въоръжиха, с каквито остри предмети намериха, а готварските съдове използваха вместо щитове да се пазят от стрелите. Един по един пазачите бяха ликвидирани, докато най-накрая в ръцете на бегълците попадна самият Бациат. Той трябваше да замине на почивка предния ден, но някакво несъответствие в деловодната му книга го беше накарало да остане. Мъжете не бързаха да го убият — бяха се споразумели да го оставят на жените, които с огромно удоволствие го разкъсаха на парчета. Алузо лично му изяде сърцето.
Докато слънцето изгрее, Спартак и шейсет и деветимата му съмишленици бяха завладели Вила Бациатус. Оръжието беше извадено от складовете, във всяка кола бяха впрегнати волове и мулета. Каруците бяха натоварени с хранителните запаси от кухните, както и с всички излишни оръжия. Портите бяха широко отворени и малката дружина пое по пътя на свободата.
Спартак отдавна познаваше Кампания, затова беше решил какво ще правят и след като излязат от школата. Вила Бациат се намираше извън пределите на Капуа, на около десет километра по посока на Нола. Спартак насочи конвоя към Нола. Недалеч от школата се натъкнаха на някакъв друг конвой от търговци и го нападнаха — без друга причина, освен да не оставят живи хора, които да издадат накъде са побягнали. За всеобща радост товарът на каруците се оказа оръжие и доспехи, носени за някоя от другите гладиаторски школи. Бегълците разполагаха с повече оръжие, отколкото можеха сами да носят.