Един от гладиаторите, които клечаха най-отпред на множеството, вдигна ръка да вземе думата.
— Разбирам, че ще бъдем преследвани — говореше навъсен непознатият. — Няма ли да е по-добре тогава да се разделим още сега? Ако се пръснем във всички посоки, поне някои от нас ще успеят да се спасят. Ако останем заедно ще ни заловят всички заедно.
Спартак кимна.
— В думите ти има много истина. Но все пак аз не мисля като теб. Защо? Най-вече защото не притежаваме никакви пари, никакви дрехи, освен тези, които Бациат ни е дал, не разполагаме, с каквито и да е средства, освен оръжията. Затова мисля, че ще е опасно да се разделяме. Бациат не държеше пари в школата. Но парите са от жизнена необходимост за всеки от нас. Затова трябва да останем заедно поне докато се снабдим с пари.
— А как ще го сторим? — попита същият гладиатор.
Спартак му се усмихна някак тъжно, но приятелски.
— Нямам представа! — призна си той. — Ако бяхме в Рим, можехме да ограбим някого. Но се намираме в Кампания и всички стопани наоколо са изпокрили парите си или в земята, или в най-сигурните банки. — Спартак простря ръце в умолителен жест. — Нека кажа какво бих искал да направим отсега нататък. Така всички ще можете да обмислите предложението ми. Утре по същото време ще се съберем отново и ще гласуваме.
Крикс и Еномай, които нямаха никаква представа за намеренията на предводителя си, кимнаха в съгласие.
— Кажи, Спартак — подкани го Крикс.
Денят си отиваше, но Спартак сякаш събираше последните лъчи на слънцето и внушаваше чувството, че е истински водач. Беше уверен, спокоен, убеден и най-вече искрен.
— Всички сте чували името на Квинт Серторий — рече той. — Римлянин, който се разбунтува срещу обществено устройство, хранещо хора като Бациат. Той успя да разпростре властта си над цяла Испания, всеки момент ще потегли на поход срещу Рим, ще се обяви за диктатор и ще наложи ново управление в републиката. Знаем всичко това, защото колкото пъти сме излизали да се бием, толкова пъти публиката е говорела за Серторий. Имаме причина да мислим, че мнозина в Италия искат да видят Квинт Серторий начело на римската държава. Най-вече самнитите.
Спартак млъкна и облиза устни.
— Аз знам какво ще направя за себе си! Ще отида в Испания и ще се присъединя към Квинт Серторий. Но ако е по силите ми, ще му доведа цяла армия със себе си — армия, която вече ще е доказала мощта си с ударите, които ще нанесе на суланските управници. Ще събера доброволци сред самнитите и луканите, сред всички жители на Италия, които предпочитат да видят Рим реформиран, отколкото цяла Италия съсипана. Ще събирам доброволци и сред кампанийските роби, ще им осигуря пълни граждански права в новия Рим на Квинт Серторий. Ние разполагаме с повече оръжие, отколкото бихме могли да използваме — при условие, че не намерим желаещи да се присъединят към нас. А когато от Рим пратят войска да ни залови, ние ще я разгромим и ще се сдобием с още оръжие!
Той вдигна рамене.
— Нямам какво да губя, освен живота си, но съм се заклел пред себе си, че повече няма да позволя някой да ме подложи на униженията, които изживях в школата на Бациат. Човек, пък бил той роб, трябва да бъде свободен да общува с хора, които сам избере за свои приятели. Човек трябва да бъде свободен да обикаля света. Затворът е по-голямо зло от смъртта. Аз лично никога повече няма да се оставя да бъде затварян!
Спартак изведнъж изпусна нервите си и заплака пред всички.
— Аз съм човек и съм готов да дам своя принос към другите хора по света! Но ми се иска и всички вие да мислите като мен! Ако останем заедно, ще се превърнем в боеспособното ядро на същинска армия. Така ще се браним по-добре и ще постигнем много повече. Ако се пръснем на всички посоки, всички ще се превърнем в бегълци за цял живот. Защо да бягаме като кози, когато можем да вървим с гордо изправена глава като истински хора? Защо да не си осигурим отсега достойно място в Рим на Квинт Серторий, като омаломощим Италия от негово име? Като го посрещнем както подобава при неговия поход срещу Рим? Всички знаем, че римляните не държат голяма войска в Италия. Кой от нас не е чул жалбите на капуанци, че не могат да свържат двата края, откакто легионерските лагери са празни? Кой ще ни спре, ако подхванем делото? Навремето бях военен трибун в армията. Крикс и Еномай, както и мнозина други сред вас, са служили в римските легиони. Има ли нещо от военното изкуство, което да знаят хора като Лукул и Помпей Велики, но да не знаем аз, Крикс, Еномай, който и да е сред вас? Не е толкова трудно да се създаде боеспособна армия! Защо тогава да не я създадем ние? Можем да печелим сражения! В Италия няма нито един легион от ветерани, който да ни спре, само тук-там кохорти от новобранци. Ние сме тези, които ще привлечем в редиците си опитните запасняци — най-вече сред самнитите и луканите, които от векове се борят за свободата си срещу Рим. А ако се появят хора без опит, ние ще изковем и от тях войници. Нима щом човек е роб, той по природа е лишен от способността да бъде войник? На няколко пъти Рим е бил пред гибел заради бунтовете на цели армии от роби; ако робите са губили, то е било, защото не са разполагали с пълководци, обучавани в римските бойни традиции. Защото не са имали римляни, които да застанат начело на войската!