— Пет кохорти, казваш. Та това са две хиляди и петстотин души.
— Пет кохорти, които никога не са воювали, Криксе.
— Ще свиря сбор.
— Не, остани при мен. Нека си мислят, че не сме ги забелязали. Ако чуят суматоха, ще се спрат и ще вдигнат лагера си долу в равното. Но ако останат с чувството, че са минали незабелязани, тоя глупак ще ги доведе до самия връх и чак тогава ще се сети, че няма къде да построи лагера си. Но тогава ще е твърде късно да се прегрупират и тепърва да слизат в равнината. Войниците ще трябва да се настанят, където намерят за добре по скалите. Глупаци! Ако бяха дошли от юг, щяха поне да използват пътеката, по която аз ви доведох.
Докато падне мрак, Спартак се беше уверил окончателно, че сред наказателния отряд няма стари войници. Командирът им беше наистина с ранг на претор и се казваше Гай Клавдий Глабер. Сенатът му беше наредил на минаване да събере пет кохорти войници от Капуа и без да се бави, да нападне скривалището на бегълците на Везувий и да ги изтреби.
До изгрев-слънце наказателният отряд вече не съществуваше. Цяла нощ една след друга малки групи бойци слизаха безшумно по скалите — някои дори бяха спуснати с въжета, — за да избиват спящите войници. Войниците наистина бяха до такава степен неопитни, че бяха скупчили щитовете и копията си на пирамиди край големите огньове, които издаваха местонахождението на всяка групичка. Гай Клавдий Глабер очевидно беше сметнал стръмните склонове достатъчна закрила и изобщо не беше нареждал да се строи укрепен лагер. Едва в малките часове някои от по-бдителните войници си дадоха сметка, че около тях се разиграват зловещи събития, и дадоха обща тревога. Тогава започна и паническото бягство.
Спартак удари наплашения противник с всички сили, като жените от лагера осветяваха терена с разпалени глави. Половината войници на Глабер загинаха, другата половин успяха да избягат, но завещаха на Спартак цялото си въоръжение. Начело на бегълците тичаха Глабер и тримата му легати.
В крайна сметка бунтовниците се сдобиха с две хиляди и осемстотин пълни комплекта бойно снаряжение. Спартак и гладиаторите смениха зрелищната си екипировка с облеклото на редови римски легионери, а обозът на Глабер беше присъединен към добитъка и каруците на бегълците. След като се разчу за разгрома на Глабер, от всички страни заприиждаха нови доброволци, повечето от тях опитни бойци. След като записа пет хиляди души в армията си, Спартак реши, че скривалището във Везувий си е свършило работата, и подкара легионите си на поход.
Имаше съвсем ясна представа къде да отиде.
И така, когато преторите Публий Вариний и Луций Косиний извадиха двата легиона новобранци от тренировъчния лагер в Капуа и поеха към Нола, недалеч от опустошената Вила Бациатус на пътя им се изпречи добре укрепен легионерски лагер. Вариний, главнокомандващият, беше войник с опит. Войник с опит беше и Косиний, негов заместник. Само един поглед към собствените им войници беше достатъчен да ги ужаси. Та това бяха голобради момчета, които дори не бяха преминали през началните етапи на обучението! Като връх на преторските злощастия и времето се случи лошо, влажно и ветровито, а бойните редици бяха покосени от остра заразна болест. Когато Вариний видя пред себе си яката крепост встрани от Нола, се сети, че вътре се крият бунтовниците… Даваше си сметка и че войниците му не са в състояние да превземат подобно съоръжение. Затова предпочете да вдигне лагер близо до този на Спартак и да чака.
Никой още не знаеше името на предводителя на бунтовниците. Знаеха само, че бегълците са завзели гладиаторската школа на Гней Корнелий Лентул Бациат (който беше и собственик на школата), след което са се скрили в кратера на Везувий и там към тях са се присъединили няколко хиляди недоволни от режима самнити, лукани и избягали роби. От опозорения Клавдий Глабер беше дошла вестта, че бунтовниците владеят цялото оръжие на петте му кохорти и че са успели да унищожат отряда му с вещината на истински войници.
И все пак Вариний и Косиний разполагаха с добри съгледвачи, които с известни усилия пресметнаха общия брой на бунтовниците в лагера на пет хиляди души. От тях известна част били дори жени. Вариний се изпълни с известни надежди и на другата сутрин разгърна двата си легиона на полето между двата лагера. Дори с новобранци можеше да спечели сражение при съотношение две към едно. Но дъждът продължаваше да се излива върху главите на легионерите.