Когато Алузо свърши с дялкането на Бациатовия череп, Спартак й беше подарил тънка сребърна пластина, с която да го обкове отвътре. Но след като навестиха Консенция, Турий и Мегапонт, я посъветва да изхвърли среброто и да го замести със злато. Във всичко това имаше известна романтика — романтика, подчертавана от тайнствената личност на Алузо, която разсъждаваше като варварка, но владееше много магии и беше живият талисман на Спартак. Докато тракийката беше с него, той можеше да се смята за един от любимците на фортуна.
Да, Алузо беше прекрасна. Можеше да намира водоизточници, да предусеща бедствия, да изнамери най-правилния съвет за всичко. С червените си устни, с чупливите си коси и светлите си като на вълк очи тя се нравеше все повече на Спартак — може би защото се беше окичила със златни накити, които тежаха колкото нея, а може би защото беше истинска тракийка — за какъвто се смяташе той. Двамата принадлежаха един на друг и Алузо беше въплъщение на всички странни преображения, през които беше минал Спартак.
В началото на април той прекосяваше Източен Самний убеден, че поне там градовете ще застанат зад него. Но нито Езерния, нито Бовиан, нито Беневент или Сепин приеха предложенията му. Пък и самнитските градове не си струваха усилията да бъдат обсаждани — Верес и Цетег ги бяха опустошили. И все пак намираха се все още самнити, които на своя глава бягаха от родните си места и се записваха в бунтовническата армия. Спартак командваше не по-малко от деветдесет хиляди души.
Толкова много хора на едно място, убеждаваше се Спартак, бяха трудни за управляване. Макар войската да беше разпределена в легиони и да беше въоръжена по римски образец, Спартак усещаше постоянната липса на кадърни офицери, които да наложат желязна дисциплина, да ограничат пиянството и неизбежните прояви на насилие, породени от женското присъствие в лагера. Време беше, реши той, армията да се насочи на север — към Галия, откъдето да се прехвърли в Испания при Квинт Серторий. Нямаше да мине по удобните пътища западно от Пиренеите — все още се боеше да приближава Рим, а щеше да следва адриатическото крайбрежие, прекосявайки областите, които се бяха сражавали най-ожесточено срещу римското надмощие на полуострова — земите на маруцини, вестини, френтани, както и Южен Пицен. Там щяха да се намерят последователи!
Но Крикс не желаеше да ходи до Близка Испания, нито го желаеха трийсетте хиляди войници от неговата част.
— Защо да отиваме толкова далеч? — питаше той. — Ако всичко, което разправяш за Квинт Серторий, е истина, то той все някой ден ще дойде в Италия. По-добре да ни завари в Италия, стъпили с крак върху врата на Рим. Оттук до Испания са осемстотин километра, като през цялото време ще трябва да се бием с галските племена, които не могат да ни различат от всички останали римляни. С моите хора против идеята да напускаме Италия.
— Ако ти и твоите хора сте против идеята да напуснете Италия — разгневи се Спартак, — то стойте си в нея! Имам близо сто хиляди войници, за които трябва да мисля, много са ми! Затова ти си върви, Криксе, колкото по-далеч, толкова по-добре за мен! Прибери си трийсетте хиляди глупака и си стой в Италия!
Когато Спартак и останалите седемдесет хиляди бунтовници, заедно с огромния обоз и четирийсетте хиляди жени — без да се броят децата — поеха на север, за да прекосят река Тиферн, Крикс и неговите трийсет хиляди войници се насочиха в обратната посока — към пристанището Брундизий. Беше краят на април.
По това същото време консулите Гелий и Клодиан напуснаха Рим и отидоха да изведат армията си от Капуа. Бившият претор Квинт Арий беше съобщил на сената, че четирите легиона в Капуа са се подготвили достатъчно. Арий не гарантираше, че стават за люти битки, но се надявал, че е така.
Когато двамата консули пристигнаха в Капуа, там вече знаеха за разрива между Спартак и Крикс, както и за това, че Спартак се е насочил на север. Римляните бързо съставиха план за действие. Квинт Арий щеше да вземе един легион и щеше да се насочи на юг, за да подгони Крикс. Гелий щеше да командва втория легион и да се залепи с него за Спартак — докато Арий не се присъедини към него. В това време Клодиан и последните два легиона щяха да префучат покрай Рим и по Валериевия път щяха да прекосят Апенините и да се озоват на адриатическия бряг. Двамата консули щяха да обкръжат от две страни Спартак.